Той трепна, а после лицето му се напрегна в усилие да потуши някакво силно чувство. Ужас или скръб, бе помислила тогава тя; чак сега, след всички тези години й хрумна, че това, което всъщност се е опитвал да овладее, сигурно е било див изблик на смях от облекчение. Накрая се бе овладял и бе целунал върха на нослето й.
— Не, миличка, разбира се. че не. Това, от което жените забременяват, не се е случило. Нищо такова не се е случило. Аз просто малко се поборичках с теб, това е…
— И ме боцна отзад. — Сега съвсем ясно си спомняше, че бе казала това. — Ти ме боцна отзад, това е.
Той се усмихна.
— Аха. Горе-долу това е. Нищо ти няма, Тиквичке. Е, как мислиш сега? С това приключва ли въпросът?
Тя кимна.
— Нищо подобно няма да се случи вече — нали знаеш това?
Тя кимна отново, но собствената й усмивка потрепна.
Казаното трябваше да я успокои и то я успокои малко, но нещо в сериозността на думите му и в тъгата върху лицето му едва не възпламени отново паниката й. Тя си спомняше как хвана ръцете му и ги стисна с все сила.
— Но ти ме обичаш, нали, татко? Ти все още ме обичаш, нали?
Той кимна и каза, че я обича повече от всякога.
— Тогава ме прегърни! Прегърни ме силно!
И той я бе прегърнал, но сега Джеси си спомни още нещо: долната част на тялото му не се докосна до нейната.
„Нито тогава, нито друг път — помисли си тя. — Поне не помня такъв случай. Дори когато завърших колежа, единственият друг случай, когато го видях да плаче заради мен той ме прегърна с една от онези смешни целомъдрени прегръдки, при които задникът ти стърчи назад, така че няма никакъв шанс да си блъснеш чатала в другия човек. Горкият, горкият човек. Чудя се дали някой от онези, с които е работил през всичките тези години, го е виждал някога толкова разстроен, колкото го видях аз в деня на затъмнението. Цялата тази болка, и то защо? Сексуална злополука, не по-сериозна от настъпен пръст. Господи, какъв живот! Какъв шибан живот!“
Тя отново започна да движи ръцете си нагоре-надолу почти без да съзнава, просто с желанието да поддържа кръвния поток от пръстите до лактите си. Помисли си, че вече сигурно е станало осем или почти осем часа. Лежеше прикована към това легло вече осемнадесет часа. Невероятно, но факт.
Гласът на Рут Ниъри се обади толкова неочаквано, че тя подскочи. Бе изпълнен с отвратена почуда.
„Ти все още му търсиш извинения, нали? Все още му даваш възможност да се измъкне и обвиняваш себе си, след всичките тези години. Дори сега. Потресаващо.“
— Стига — рече тя дрезгаво. — По дяволите, това няма нищичко общо с кашата, в която съм сега, така че просто го зарежи!
„Ти не беше Лолита, Джеси, независимо как той може да те е накарал да се чувствуваш. Ти беше на около девет милиона километра от Лолита.“
Джеси отказа да отговори; Рут направи нещо повече — отказа да млъкне.
„Ако все още си мислиш, че твоето мило старо татенце е било един съвършен и нежен рицар, който е прекарвал по-голямата част от времето си да те защитава от огнедишащата мама-дракон, по-добре помисли отново.“
— Млъкни. — Джеси започна да движи ръцете си по-бързо. — Веригите издрънчаха, белезниците изтрополиха. — Млъкни, ужасна си.
„Той го планира, Джеси. Не разбираш ли? Това не беше нещо случайно, породено от обстоятелствата — един примрял от сексуален глад баща поопипва крадешком дъщеря си, — той го планира.“
— Лъжеш — озъби се Джеси. Потта се стичаше по слепоочията й на големи бистри капки.
„Така ли? Добре, запитай се тогава — чия беше идеята да облечеш роклята с презрамките? Онази, дето беше и прекалено къса, и прекалено тясна? Кой знаеше, че ще слушаш — и ще се възхищаваш, — докато той хитрува пред майка ти? Кой си сложи ръцете върху циците ти предишната вечер и кой беше само по едни шорти, в самия ден?“
Изведнъж тя си представи, че Брайънт Гъмбъл е в стаята с нея, изтупан в костюм с жилетка и златна верига на китката, стои тук, до леглото, а отстрани някакъв тип с мини-камера бавно снима почти голото й тяло отдолу нагоре, после спира фокуса върху потното й петнисто лице. Брайънт Гъмбъл взима интервю на живо от Невероятната Окована Жена, като се навежда напред е микрофона, за да я запита: „Кога за първи път разбрахте, че баща ви може да се е възбудил от вас, Джеси?“
Джеси спря да движи ръцете си и затвори очи. На лицето й се изписа съсредоточено и упорито изражение. „Стига вече — помисли си тя. — Предполагам, че мога да живея с гласовете на Рут и Благоверната, щом трябва… дори с разните там извънземни, които чат-пат дават своята лепта от по един петак… но забранявам всякакво интервю на живо с Брайънт Гъмбъл, докато съм облечена само в чифт напикани гащи и нищо друго. Забранявам го дори във въображението си.“