— Само че този път не е дотам — каза Граф.
— А закъде е тогава?
— Щаба на МФ.
— Но аз дори нямам право да знам координатите му, сър.
— Вашият кораб ги знае — отвърна Граф. — Само позволете на компютъра да погледне това нещо тук и да последва начертания от топчето курс. — Той връчи на капитана пластмасовото топче.
— И сигурно през целия рейс ще трябва да си държа очите затворени, за да не разбера накъде летим, така, ли?
— О, не, разбира се, че не. Щабът на МФ се намира на малката планета Ерос, на около три месеца път оттук, при възможно най-висока скорост, с каквато, разбира се, ще трябва да летите.
— Ерос ли? Но аз смятах, че бъгерите са превърнали тази планета в радиоактивна…
— И така, когато пристигнем на Ерос, вие вероятно ще бъдете назначен за постоянно там.
Капитанът веднага разбра, но казаното не му хареса.
— Аз съм пилот, кучи син такъв, и никой няма право да ме приковава към някаква си скала!
— Ще се направя, че не съм чул непристойния ви език пред висшестоящия офицер. Съжалявам, но ми е дадена заповед да взема най-бързия наличен военен кораб. В момента на пристигането ми вие сте единственият. Не бива да смятате, че някой специално е тръгнал да ви мобилизира. Не се ядосвайте. Войната може да свърши до петнайсетина години и тогава местонахождението на щаба на МФ няма да е вече тайна. Между другото трябва да ви известя, че ако очаквате да видите светлинна маркировка за докуване, Ерос е затъмнен. Осветен е колкото една черна дупка. Така че няма опасност да го видите.
— Благодаря — каза капитанът.
Едва след първия месец от пътуването той успя да заговори вежливо на полковник Граф.
Корабният компютър разполагаше с ограничена библиотека — тя бе предназначена повече за развлечение, отколкото за учение. Ето защо след закуската и сутрешните упражнения Ендър и Граф обикновено разговаряха. За Командирското училище. За Земята. За астрономия и физика, и за всичко, което Ендър искаше да узнае.
А от всичко най-много искаше да научи за бъгерите.
— Ние не знаем много — започна Граф. — Никога не сме залавяли жив бъгер. Дори когато заловихме един невъоръжен жив бъгер, той умря в мига, в който разбра, че е пленен. И дори като казвам един, това също не е сигурно — повечето от войниците на бъгерите, изглежда, са от женски пол, но с атрофирани или рудиментарни полови органи. Не можем да твърдим със сигурност. За теб би било от полза да знаеш преди всичко нещо за тяхната психология, но никога не сме имали възможност да разпитаме някой от тях.
— Разкажете ми какво знаете и може би аз ще науча нещо, което ми е нужно.
И Граф му разказа. Бъгерите били организми, които биха могли евентуално да се развият и на Земята, ако преди един милиард години нещата не са се развили по друг начин. На молекулярно ниво не съществували никакви изненади. Дори и генетичният материал бил същият. Не е случайно и това, че ни приличат на насекомоподобни. Въпреки че вътрешните им органи били много по-сложни и специализирани, отколкото при насекомите, и че са развили вътрешен скелет, прикривайки по-голямата част от екзоскелета, физическият им строеж все още напомнял на прадедите им, които спокойно биха могли да бъдат оприличени на днешните земни мравки.
— Не позволявай обаче това да те подведе — рече Граф, — със същия успех можем да кажем, че нашите прародители са могли спокойно да приличат на катерици.
— Ако това е всичко, с което разполагаме, то все пак е нещо — рече Ендър.
— Само че катериците никога не са се занимавали със строеж на космически кораби — каза Граф. — Все пак има няколко по-съществени етапа по пътя от събирането на орехи и семенца до събирането на астероиди и създаването на постоянни изследователски станции върху луните на Сатурн.
Бъгерите очевидно виждали горе-долу същия светлинен спектър като човешките същества и в техните кораби имало изкуствено осветление, а на планетите им — надземни осветителни инсталации. Техните пипалца обаче изглеждали съвсем закърнели. От организмите им не можело да се получи никаква информация дали обонянието, вкусът или слухът са много важни за тях.
— Разбира се, няма как да сме сигурни. Но не открихме нищо, което да доказва, че бъгерите могат да използват звука за комуникация. А най-странното от всичко бе, че и на борда на корабите им нямаше никакви съобщителни средства. Нито радио, нито какъвто и да било уред, който да приема или предава някакъв сигнал.
— Те се свързват кораб с кораб. Гледал съм това във видеофилмите. Те наистина разговарят помежду си.