Глава петнайсета
Говорител от името на мъртвите
Езерото бе притихнало, не лъхваше ветрец. Двамата мъже седяха на столове върху понтона. Към него бе привързан малък дървен сал. Граф подпъхна крак под въжето и придърпа сала, после пак го остави да се отдалечи и отново го придърпа.
— Отслабнал си.
— Един вид стрес ти лепва килограми, друг вид ти ги отнема. Човешките същества са зависими от химическите реакции.
— Сигурно ти е било трудно.
Граф сви рамене.
— Не чак толкова. Бях сигурен, че ще ме оправдаят.
— Някои от нас не бяха толкова сигурни. По време на процеса хората бяха направо откачили. Издевателства над деца, убийства поради нехайство онези видеофилми за смъртта на Бонсо и Стилсън бяха много зловещи. Да гледаш по какъв ужасен начин постъпва едно дете с друго.
— Според мен обаче именно тези филми ме спасиха. Обвинението ги бе поизрязало, но ние показахме целия материал. Беше очевидно, че Ендър не беше започвал пръв. Обясних, че съм направил само онова, което според мен е било необходимо за опазването на човешката раса, и че то е дало добри резултати. Убедихме накрая съдиите, че обвинението трябва да докаже недвусмислено, че Ендър е могъл да спечели войната и без обучението, което е получил при нас. След това беше лесно. Неотложните нужди на войната.
— Както и да е, Граф, това за нас бе голямо облекчение. Знам, че се карахме, знам, че обвинението е използвало срещу теб записи на наши разговори, но по това време аз вече знаех, че ти си прав, и предложих да свидетелствам в твоя полза.
— Знам, Андерсън, Моите адвокати ми казаха.
— И така, какво ще правиш сега?
— Нямам представа. Все още си почивам. Събрала ми се е полагаема отпуска за цели няколко години. Мога да изкарам с нея чак до пенсия. А имам и много неполучавани заплати, които киснат някъде по банките. Мога да живея само от лихвите им. Няма да се занимавам с нищо.
— Звучи добре. Но аз не бих могъл да го направя. Предложиха ми да стана президент на три различни университета, тъй като смятат, че съм човек на просветното дело. Не ми вярват, като им казвам, че единственото нещо, за което отговарях във Военното училище, беше играта. Мисля, че ще приема другото предложение.
— Да станеш специален пълномощник ли? Сега, когато войната свърши, дойде отново време за игри. Това всъщност ще ми бъде като една ваканция. Във футболната лига са само двайсет и осем отбора. Макар че, след като години наред съм гледал онези деца да летят, футболът сега ще ми се види като игра на голи охлюви, които се блъскат помежду си.
Те се засмяха. Граф въздъхна и бутна с крак сала.
— Този сал. С него, разбира се, не може да се плава.
Граф поклати глава.
— Ендър го построи.
— Точно така. Значи тук го беше довел.
— Този имот сега е негов. Погрижих се да бъде щедро възнаграден. Той никога няма да почувства недостиг на пари.
— Ако изобщо му позволят да се върне, за да ги харчи.
— Никога няма да му позволят.
— Дори и след като Демостен агитира в негова полза и призова да го върнат у дома?
— Демостен не се появява повече по информационните мрежи.
Андерсън повдигна вежда.
— Това пък какво означава?
— Демостен се оттегли. Завинаги.
— Ти знаеш нещо, стари мошенико. Знаеш кой е Демостен.
— Кой беше Демостен.
— Хайде, кажи ми!
— Не.
— Знаеш ли, че вече не си толкова приятен. Граф.
— Никога не съм бил.
— Поне можеш да ми обясниш причината. Мнозина от нас смятаха, че един ден Демостен ще стане Хегемон.
— Никога не е съществувала подобна възможност. Не, дори и тълпата политически кретени около Демостен не успяха да убедят Хегемона да върне Ендър на Земята. Ендър е прекалено опасен.
— Та той е едва на единайсет години. Вече на дванайсет.
— Което го прави още по-опасен, защото може лесно да бъде манипулиран. В целия свят името на Ендър е име — символ. Детето-Бог, чудотворецът, който държи в ръцете си едновременно живота и смъртта. Всеки бъдещ дребен тиранин би искал да има на своя страна момчето, да го постави начело на някаква армия и да гледа как светът или ще се нареди под знамената й, или ще трепери от страх. Ако Ендър се върне на Земята, той би поискал да дойде тук, да си почине, да спаси каквото може от детството си. Но те никога няма да му позволят да си почине.
— Разбирам. И някой е обяснил това на Демостен, така ли?
Граф се усмихна.
— Демостен го обясни на един човек. Онзи човек, който би могъл да използва Ендър, за да управлява света и светът да е доволен от това.