Единственото нещо, с което не успя да свикне, бе обожанието на колонистите. Той се научи да избягва тунелите, където те живееха, защото винаги го познаваха — светът бе запомнил лицето му, — а след това започваха да пищят и да крещят, и да го прегръщат, и да го поздравяват, и да му показват децата, наречени на негово име, и да му разказват колко бил млад, толкова млад, че това направо разбило сърцето им, и как не го обвиняват за никое от тези убийства, защото грешката не била негова, и че той просто бил само едно дете… и…
Криеше се от тях, доколкото успяваше. Имаше един колонист обаче, от когото не успя да се скрие.
Този ден не беше на Ерос. Бе отишъл със совалката до новата МЗС, където се учеше да извършва ремонтни работи по външната стена на корпуса на междузвездните кораби. Чамраджнагар му каза, че не е прилично висш офицер да се занимава с физически труд, но Ендър му отговори, че тъй като занаятът му не се търси напоследък, крайно време било да започне да усвоява някакво друго умение.
Съобщиха му по радиоприемника в шлема, че има посетител, който го чака да го види веднага щом се прибере в станцията. Ендър не можа да се досети за никого, когото би искал да види, ето защо не се разбърза. Свърши с монтирането на корабния ансибал, а след това с помощта на куки се придвижи по външната стена на кораба и влезе през шлюза.
Тя го чакаше в съблекалнята. За миг Ендър се ядоса, че са допуснали някаква колонистка да дойде и да му досажда чак тук, където идваше, за да намери усамотение, после отново я погледна и осъзна, че ако девойката беше малко момиче, той щеше да я познае.
— Валънтайн — рече той.
— Здрасти, Ендър.
— Какво правиш тук?
— Демостен се оттегли. Заминавам с първата колония.
— Дотам се стига за петдесет години…
— Само за две, ако си на борда на кораба.
— Но ако някога се върнеш, всички, които познаваш на Земята, ще са умрели…
— Точно такова е желанието ми. Надявах се обаче, че един човек, когото познавам на Ерос, може да дойде с мен.
— Не искам да отивам в свят, който сме откраднали от бъгерите. Искам само да си отида у дома.
— Ендър, ти никога няма да се върнеш на Земята. Погрижих се за това, преди да замина.
Той я погледна, без да пророни и дума.
— Казвам ти го сега, така че, ако искаш да ме намразиш можеш да го направиш още от самото начало.
Отидоха в малката кабина на Ендър на борда на МЗС и тя всичко му обясни. Питър искал Ендър да се върне на Земята, под закрилата на Съвета на Хегемона.
— Така, както стоят нещата сега, Ендър, това ще те направи напълно зависим от Питър, тъй като половината от Съвета прави точно онова, което Питър иска. Онези, които не са галените кученца на Лок, са зависими от него по други начини.
— Те имат ли представа кой в действителност е той?
— Да. Той още не е публично известен, но хората по върховете го познават. Въпросът за личността му обаче не е от значение. Той вече има достатъчно власт над тях, за да се тревожи за възрастта си. Ендър, Питър направи невероятни неща.
— Преди година забелязах, че мирният договор носи неговото име.
— Това бе големият му удар. Предложи плана чрез свои приятели от информационните мрежи за външна политика, а след това и Демостен го подкрепи. Това бе дългоочакваният момент — да използва влиянието на Демостен сред тълпата и влиянието на Лок сред интелигенцията, за да постигне нещо забележително. Неговият план наистина предотврати една ожесточена война, която можеше да продължи с десетилетия.
— И той реши да стане държавник?
— Мисля, че да. Но в едно от своите цинични откровения той ми съобщи, че ако е допуснал Лигата да се разпадне, той няма да пропусне да завладее полека-лека света. Но докато съществува Хегемонството, той може да постигне това с един замах.
Ендър кимна.
— Точно това е онзи Питър, когото познавам.
— Смешно, нали? И този Питър ще спаси живота на милиони хора!
— Докато аз избих милиарди.
— Не се канех да кажа това.
— И значи е искал да ме използва?
— Той имаше планове за теб, Ендър. Щеше публично да се разкрие точно когато пристигнеш и той те посрещне пред видеокамерите. По-големият брат на Ендър Уигин, който пък случайно е великият Лок, миротворецът. Застанал до теб, той ще изглежда напълно зрял. А физическата прилика между двама ви е по-силна от всякога. Тогава ще му е много лесно да завземе властта.
— И защо му попречи?
— Ендър, ти няма да си щастлив, ако прекараш остатъка от живота си като пионка на Питър.
— И защо не? През целия си живот досега винаги съм бил нечия пионка.