— Аз също. Но взех и показах на Питър всички доказателства, които бях събрала за него, достатъчни, за да докажат на обществеността, че той е убиец-психопат. Те включваха цветни снимки на измъчвани катерички и някои епизоди от видеоматериалите от монитора, показващи как те е малтретирал. Доста се потрудих, докато ги събера, но когато той ги видя бе съгласен да ми даде каквото поискам. Поисках само твоята свобода и моята.
— Моята представа за свобода не е да живея в къщата на хората, които съм убил.
— Стореното — сторено, Ендър. Техните светове са безлюдни сега, а нашите са пренаселени. Освен това ние ще донесем със себе си неща, които техните светове никога не са познавали — големи градове, пълни с хора, които водят свой собствен живот, които се обичат и мразят помежду си по свои собствени причини. Във всички светове на бъгерите се е повтаряла винаги една и съща история, а когато ние заживеем в тях, светът ще бъде пълен с най-различни истории и с всеки изминал ден ние ще импровизираме развръзката им. Ендър, Земята принадлежи на Питър. И ако не тръгнеш сега с мен, той ще те върне там и така безугледно ще се възползва от теб, че ще се каеш, дето си се родил. Това сега е единствената ти възможност да му се изплъзнеш.
Ендър не каза нищо.
— Знам какво си мислиш сега, Ендър. Мислиш си, че аз се опитвам да те манипулирам като Питър или Граф, или който и да било друг.
— Мина ми през ум такова нещо.
— Добре дошъл в редиците на човешката раса, Ендър. Човек няма власт над собствения си живот. Най-доброто, което можеш да направиш, е да избереш да си подвластен на добри хора, на хора, които те обичат. Не съм дошла тук, защото умирам да ставам колонист. Дойдох, защото прекарах целия си живот досега в компанията на брата, когото мразех. Сега искам възможност да опозная брата, когото обичах, и то преди да е станало твърде късно, преди да сме се сбогували с детството си.
— Вече е твърде късно за такова нещо.
— Грешиш, Ендър. Ти само си мислиш, че си пораснал, че си уморен и преситен от всичко, но в душата си ти си още дете, каквото съм и аз. Можем да пазим това в тайна от всички. Докато ти управляваш колонията, а аз пиша политическа философия, никой няма да се досети, че в мрака на нощта ние се промъкваме в стаята на другия и играем на дама или се бием с възглавници.
Ендър се засмя, но той бе забелязал една думичка, която тя бе изтървала твърде небрежно, за да е случайно.
— Да управлявам ли?
— Аз съм Демостен, Ендър. И се оттеглих с гръм и трясък. Публично оповестих, че така дълбоко вярвам в колонизирането, че заминавам с първия кораб. В същото време Министърът на колонизацията, бившият полковник на име Граф, съобщи, че пилот на колониалния кораб ще бъде великият Мейзър Ракъм, а губернатор на колонията ще е Ендър Уигин.
— Биха могли поне да ме попитат.
— Първо исках аз лично да те помоля.
— Но съобщението е вече направено.
— Не. Ще го направят утре, ако приемеш. Мейзър прие преди няколко часа на Ерос.
— И ще разкриеш пред всички, че си Демостен? Едно четиринайсетгодишно момиче?
— Ще им кажем само, че Демостен заминава с колонията. Нека през следващите петдесет години да се ровят в пасажерския списък, опитвайки се да установят кой от пътниците е великият демагог от Епохата на Лок.
Ендър се засмя и поклати глава.
— Ти всъщност се забавляваш с всичко това, нали, Вал?
— И не виждам защо да не го правя.
— Добре — каза Ендър. — Ще дойда. Дори и като губернатор, щом ти и Мейзър ще сте там да ми помагате. И без това възможностите ми напоследък не се използват пълноценно.
Тя изпищя и го прегърна, точно както би постъпило едно девойче, получило току-що подаръка, който е поискала от по-малкия си брат.
— Вал — рече той. — Искам да си изясним едно нещо. Аз не тръгвам заради теб. Не тръгвам, за да бъда губернатор или защото тук ми е скучно. Тръгвам, защото познавам бъгерите по-добре от всяко друго същество и може би, като отида там, ще успея да ги опозная още по-добре. Аз им откраднах бъдещето. Мога да започна да си изплащам дълга към тях само след като разбера какво мога да науча от миналото им.
Пътуването бе дълго. Към края му Вал бе завършила първия том от историята на войната с бъгерите и под името Демостен го бе предала чрез ансибала на Земята, а Ендър бе спечелил нещо по-ценно от възхищението на пътниците. Те вече го бяха опознали и той бе спечелил обичта и уважението им.
Той работеше усърдно за новия свят, като управляваше по-скоро по пътя на убеждението, отколкото с декрети, и работеше не по-малко от другите по задачите, свързани с изграждането на една самозадоволяваща се икономика. Но най-важната му работа бе изследването на онова, което бе останало от бъгерите, усилията да се открият в запустелите строежи, механизми и поля неща, които можеха да бъдат използвани от човешките същества и от които можеше да се научи нещо. Бъгерите не бяха оставили книги, които да се четат — те никога не бяха имали нужда от тях. Всичко, което бяха знаели, се бе съхранявало в паметта им и когато бъгерите умряха, с тях умряха и техните знания.