Динк започна първата тренировка, като помоли Ендър да покаже позицията „с краката напред“, която използваше при атака. Тя не се хареса на другите момчета.
— Как можем да атакуваме, легнали по гръб? — питаха те.
За изненада на Ендър Динк не ги поправи и не каза: „Не атакувате легнали по гръб, а се спускате надолу към противника.“ Той бе видял как се движи Ендър, но не бе проумял ориентацията, която използва. Скоро на Ендър му стана ясно, че макар и Динк да бе много добър, това, че упорито се придържаше към ориентацията в условията на гравитацията, вместо да си представи, че вражеската врата е надолу, ограничаваше неговото мислене.
Тренираха нападение на завзета от противника звезда. Преди да опитат метода на Ендър „с краката напред“, те винаги се бяха движили с изопнато тяло, превръщайки се така в една огромна мишена. Дори и сега те стигнаха до звездата и след това нападнаха врага само от една посока.
— Към върха! — извика Динк и те поеха нагоре. За негова чест той повтори упражнението, като заповяда:
— Отново към върха, но този път „с краката нагоре“!
Поради упоритото им придържане към несъществуващата гравитация обаче момчетата този път се движеха тромаво, сякаш ги мъчеше световъртеж.
Те намразиха атаката „с краката напред“. Динк настояваше да я прилагат. В резултат на всичко това те намразиха Ендър.
— Трябва ли да се учим от един новобранец как да се сражаваме? — изръмжа един от тях така, че Ендър да чуе.
— Да — отвърна Динк.
Продължиха занятията.
И усвоиха маневрата. По време на сражението започнаха да осъзнават колко по-трудно бе да улучиш противник, който атакува „с краката напред“. Веднага щом се убедиха в това, започнаха много по-охотно да упражняват маневрата.
Тази вечер Ендър за първи път пристигна на тренировка след редовни следобедни бойни занятия. Беше уморен.
— Сега си в истинска армия — рече Алей. — Вече не ти е нужно да тренираш с нас.
— От вас мога да науча неща, които никой не знае — отвърна Ендър.
— Динк Мийкър е най-способният. Чувам, че ти е взводен.
— Тогава да се залавяме за работа. Ще ви покажа какво научих днес от него.
Той започна е Алей и с още двайсетина момчета същите упражнения, които следобед му бяха изцедили силите. Сега обаче добави нови елементи към заучените положения, накара момчетата да опитат маневрите, като замразят единия си крак, после двата или като при промяна на посоката използват за опорни точки замразените вече момчета.
По средата на тренировката Ендър забеляза Петра и Динк, които стояха заедно на прага и ги наблюдаваха. Когато по-късно погледна пак нататък, те си бяха заминали.
Значи ме наблюдават и им е известно това, което правим. Той не знаеше дали Динк му е приятел, за Петра вярваше, че му е, но тук нищо не можеше да бъде сигурно. Може да са се разсърдили, че той върши онова, което само командири на армии и взводове би следвало да вършат — да упражняват и тренират войници. Може би са се засегнали от това, че един войник е толкова близък с новобранци. Притесняваше се, че го наблюдават по-големи деца.
— Струва ми се, че ти наредих да не си използваш чина — Роуз дьо Ноуз бе застанал до леглото на Ендър.
Ендър не вдигна глава.
— Довършвам си домашното по тригонометрия за утре.
Роуз заби коляно в чина на Ендър.
— Наредих ти да не го използваш.
Ендър остави чина на леглото и стана.
— Тригонометрията ми е по-нужна от теб.
Роуз бе поне с четирийсет сантиметра по-висок от Ендър. Но това не тревожеше особено Ендър. Нямаше да се стигне до физическа разплата, а ако се стигнеше, Ендър си помисли, че няма да му се даде. Роуз бе ленив и не владееше тънкостите на едноличния двубой.
— Името ти в ранглистата слиза надолу, бобче — каза Роуз.
— Очаквах това. Водех в класирането само заради глупавия начин, по който ме използваха в „Саламандър“.
— Глупав ли? Стратегията на Бонсо спечели две решаващи сражения.
— Стратегията на Бонсо не би спечелила и сражение с комари. Всеки път, когато стрелях с пистолета си, аз нарушавах заповеди.
Роуз не бе знаел това. Той побесня.
— Значи всичко, което Бонсо ми е разправял за теб, е лъжа. Ти не само че си дребен и неопитен, но си и непокорен.
— Само че превърнах поражението в равенство, и при това съвсем сам.