— Добре, ще видим тогава как ще се справиш следващия път, и при това съвсем сам. — Роуз отмина.
Едно момче от взвода на Ендър поклати глава.
— Тъп си като ръб.
Ендър погледна към Динк, който си пишеше нещо по чина. Динк вдигна очи, забеляза, че Ендър го гледа, и му отвърна с непроницаем поглед. Без да потрепне. Изобщо. Добре, помисли си Ендър, мога и сам да се погрижа за себе си.
Битката настъпи след два дни. Ендър за първи път се сражаваше във взвод, нервничеше. Взводът на Динк се построи покрай дясната стена на коридора и Ендър особено внимаваше да не трепне, да не се наклони. Стойката му да е уравновесена.
— Уигин! — извика Роуз дьо Ноуз.
Ендър почувства как от глава до пети го пронизва ужас, как го задавя страх, от който потрепера. Роуз забеляза това.
— Трепериш ли? Тресеш ли се от страх? Не си подмокряй гащичките, новобранче. — Роуз придърпа с пръст дръжката на пистолета му и притегли Ендър към силовото поле, което закриваше от погледа бойната зала. — А сега ще видим колко добре се справяш, Ендър. Веднага щом тази врата се отвори, ще се метнеш вътре и ще се насочиш право към вратата на противника.
Самоубийство. Ненужно, безсмислено самоунищожение. Но сега трябваше да изпълнява заповеди, не да разсъждава. Това бе битка, а не учебен час. За миг Ендър се ядоса вътрешно, после се успокои.
— Отлично, сър — рече той. — Значи посоката, в която ще стрелям, е посока на основния им контингент.
— Ти изобщо няма да имаш време да стреляш, глупчо — засмя се Роуз.
Стената изчезна. Ендър подскочи, улови се за скобите на тавана и се метна стремглаво надолу, към вратата на врага.
Противник им бе армия „Стоножка“ и войниците й тъкмо излизаха от вратата си, когато Ендър бе вече стигнал до средата на бойната зала. Мнозина от тях бързо успяха да намерят прикритие сред звездите, но Ендър, присвил крака под себе си и стиснал пистолет между чатала си, стреляше непрекъснато и замрази доста от тях още с появата им.
Простреляха краката му, но той разполагаше с три безценни секунди, преди да поразят тялото му и да го извадят от строя. Той замрази още няколко, после размаха ръце — едната напред, другата назад. Ръката, която държеше пистолета, се насочи към основната група на стоножките. Той стреля в нея и едва тогава го замразиха.
Секунда по-късно той се бухна в силовото поле на противниковата врата и като се отблъсна, бясно се завъртя. Заби се в група вражески войници зад една звезда, те го отблъснаха и го завъртяха още по-силно. До края на битката безпомощно се блъскаше от стена в стена, макар че триенето с въздуха понамали скоростта му. Нямаше как да разбере колко души е замразил, преди да го извадят от строя, но бе убеден, че армия „Плъх“ както винаги победи отново.
След сражението Роуз не го заговори. Ендър запази първото си място в класацията, тъй като бе замразил трима, елиминирал двама и извадил от строя седем. Повече не се говореше за неподчинение и за това, дали Ендър може да използва чина си. Роуз си стоеше в своята част на помещението и остави Ендър на мира.
Без да губи време, Динк Мийкър започна да упражнява нападение още от коридора — атаката на Ендър, започнала още докато противникът излиза от вратата си, се бе оказала унищожителна. „Щом един-единствен човек може да нанесе такива поражения, помислете си какво може да направи цял взвод.“ Динк помоли майор Андерсън да отвори и за тренировъчните занятия врата по средата на стената на мястото на вратата, която бе на нивото на пода, за да могат да упражняват влизането в бойната зала при условията на сражение. Сега вече никой не можеше да отделя в коридора по пет, десет или петнайдет секунди, за да прецени положението. Играта се бе променила.
Нови сражения. Сега Ендър наистина участваше в тях. Допускаше грешки. Губеше битки. Името му слезе от първа на втора позиция, после на четвърта. После грешките му понамаляха, той започна да се чувства добре във взвода и се върна на трето място, на второ и после на първо.
След едно следобедно учение Ендър остана в бойната зала. Бе забелязал, че Динк Мийкър обикновено закъснява за вечеря, и си помисли, че сигурно остава за допълнителна тренировка. Ендър не беше много гладен, а и искаше да види какво тренира Динк, когато никой не го гледа.
Но Динк не тренираше. Стоеше до вратата и наблюдаваше Ендър. Ендър стоеше на отсрещния край на залата и наблюдаваше Динк.
Никой от двамата не продума. Беше ясно, че Динк изчаква Ендър да напусне залата. Също толкова ясно бе и това, че Ендър отказва да напусне.
Динк обърна гръб на Ендър, старателно съблече бойния костюм и леко се отблъсна от пода. Понесе се бавно, много бавно, към средата на залата, тялото му почти напълно се отпусна, дотолкова, че пръстите и ръцете му сякаш бяха подхванати от почти несъществуващи в залата въздушни течения.