— Но като разсъждавам — продължи новобранецът, — аз ще стана възможно най-добрият войник и всеки командир, който го бива, ще иска да ме вземе. Нали така?
— Точно така! — отсече решително Ендър.
Те се заловиха с тренировката. Половин час по-късно, тъкмо когато отработваха избягването на сблъсъци със замразени войници, в залата влязоха няколко командири в различни униформи. Те демонстративно започнаха да записват имена.
— Хей! — провикна се Алей. — Внимавайте да не ми запишете погрешно името!
На следващата вечер дойдоха още по-малко момчета. Сега Ендър научи какво е ставало — малките новобранци ги пердашели в банята или ги сполетявали най-различни беди в трапезарията и в игралната зала, или пък по-големите момчета им унищожавали файловете, преодолявайки примитивната защитна система на чиновете на новобранците.
— Тази вечер няма да има тренировка — каза Ендър.
— И защо, по дяволите? — запита Алей.
— Ще изчакаме няколко дни. Не искам някои от малките деца да пострадат.
— Ако прекъснем тренировките дори за една вечер, те ще си помислят, че могат да ни пробутват такива номера.
— Освен това — обади се Шен — ние не се страхуваме и изобщо не ни пука. Значи заради нас не бива да прекъсваш тренировките. Ние имаме нужда от тях, както и ти.
Ендър си спомни какво бе казал Динк. Съпоставена с големия свят, играта бе нещо съвсем маловажно. Защо тогава някой трябва да посвещава на тази глупава, толкова глупава игра, всяка вечер от своя живот?
— Ние и без това не научаваме кой знае колко — рече Ендър.
Той понечи да си тръгне.
— И теб ли успяха да сплашат? Да не са те наплескали в банята? Да не са ти напъхали главата в писоара? Да не са ти опирали пистолет о слепоочието?
— Не — отвърна Ендър, — не са.
— Все още ли си ми приятел? — сниши глас Алей.
— Да.
— Тогава и аз още съм ти приятел, Ендър. Оставам тук и ще тренирам с теб.
По-големите момчета отново дойдоха, но само няколко от тях бяха командири. Повечето бяха от две армии. Ендър мярна няколко с униформата на „Саламандър“. Имаше дори двама от „Плъх“. Този път не записваха имена. Но пък се подиграваха, подвикваха и се присмиваха, когато новобранците се опитваха да усвоят някои трудни умения с неукрепналите си мускули. Някои от момчетата започнаха да се засягат.
— Чуйте ги! — каза Ендър на останалите момчета. — Запомнете думите им. Ако някога ви се прииска да подлудите противника, изкрещете му в лицето точно тези гадости. Щом ги чуе, той ще извърши куп глупости, ще подлудее. Ние обаче не подлудяваме.
Шен обаче, взе идеята присърце и след всяка презрителна забележка от страна на по-големите момчета той организираше агитка от четирима новобранци, които по пет-шест пъти повтаряха на висок глас думите им. Когато започнаха да скандират подигравките като детски стихчета, някои от големите момчета се пуснаха от стената и се спуснаха да се бият.
Бойните костюми бяха предназначени за сражения с безвредни лъчи — но стигнеше ли се до юмручен бой при нулева гравитация, те не предпазваха кой знае колко и сериозно затрудняваха движенията. Половината от момчетата бяха замразени и не можеха да се бият, но втвърдените им костюми ги правеха по-полезни. Ендър набързо нареди на новобранците да се съберат в един ъгъл на залата. Големите момчета удвоиха подигравките, а някои от наредилите се край стената се отблъснаха, за да вземат и те участие в боя сега, когато виждаха, че групата на Ендър отстъпва.
Ендър и Алей решиха да запокитят един замразен войник в лицето на врага. Замразеният новобранец се понесе с главата напред и заби шлема си в гърдите на едно от по-големите момчета, което се улови за удареното място и зави от болка.
Подигравките секнаха. Останалите големи момчета също се спуснаха да участват в битката. Всъщност Ендър не хранеше големи надежди, че някое от момчетата му ще успее да се измъкне невредимо. Противникът обаче настъпваше хаотично и неорганизирано, те никога досега не бяха се сражавали заедно, докато момчетата от малката тренировъчна група на Ендър, макар и да бяха останали само дванайсет, се познаваха добре и знаеха как да действат задружно.
— Премини в нова! — изкрещя Ендър. Другите момчета се засмяха. Те се скупчиха в три групи, приклекнаха, долепили колене един до друг, и като се уловиха за ръце, образуваха малки звезди на фона на черната стена. — Ще ги заобиколим и ще се отправим към вратата! Тръгни!
При този сигнал трите звезди се разпръснаха, като всяко момче се отблъсна в различна посока, но под такъв ъгъл, че всеки, като се отблъснеше повторно, можеше да се насочи към вратата. И тъй като всички противници се намираха в средата на залата, където бе много по-трудно да се промени курсът, това се оказа една много лесна за изпълнение маневра.