— Би какво? Би спасил катеричките? Би се опитал да ги излекува?
— Не, по онова време човек не можеше да поправи нещо, което Питър бе сторил. Не можеше да се отива против волята му. Но Ендър щеше да е добър към катеричките. Разбирате ли? Щеше да ги храни.
— Но ако започнеше да ги храни, те щяха да се опитомят и тогава на Питър щеше да му е много по-лесно да ги лови.
Валънтайн отново заплака.
— Каквото и да направи човек, то винаги ще е от полза за Питър. Всичко е от полза за Питър, всичко, човек няма как да се измъкне, всичко!
— Ти помагаш ли на Питър? — попита Граф.
Тя не отговори.
— Чак толкова лош човек ли е Питър, Валънтайн?
Тя кимна.
— Питър ли е най-лошият човек на света?
— Откъде бих могла да знам? Той е най-лошият човек, когото аз познавам.
— И все пак вие с Ендър сте му брат и сестра. Имате едни и същи гени, едни и същи родители, как би могъл да бъде толкова лош, щом…
Валънтайн се обърна и му изкрещя. Изкрещя, сякаш той искаше да я убие.
— Ендър не прилича на Питър! Ендър по нищо не прилича на Питър! Освен по това, че е умен, но по нищо друго — по нищо, по нищо, абсолютно по нищо друго не прилича на Питър! По нищо!
— Ясно — рече Граф.
— Знам какво си мислиш, гадно копеле, мислиш си, че греша и че Ендър прилича на Питър. Е, добре, може би аз приличам на Питър, но не и Ендър. Винаги му казвах това, когато плачеше, много пъти съм му го казвала: ти не си като Питър, ти не обичаш да причиняваш болка на хората, ти си мил и добър и изобщо не приличаш на Питър!
— И това е истина.
Неговото съгласие я успокои.
— Точно така, по дяволите, истина е! Истина е!
— Валънтайн, ще помогнеш ли на Ендър?
— Вече не мога да направя нищо за него.
— Става въпрос за същото нещо, което винаги досега си правила за него. Просто да го успокоиш и да му кажеш, че той изобщо не обича да причинява болка на хората, че е добър и мил и че изобщо не прилича на Питър. Това е най-важното. Че изобщо не прилича на Питър.
— Ще мога ли да го видя?
— Не. Искам да му напишеш писмо.
— Каква полза да му пиша? Ендър никога не отговори на нито едно от писмата, които му изпратих.
Граф въздъхна.
— Той отговаряше на всяко получено писмо.
Трябваше й само секунда, за да проумее.
— Наистина вониш като мърша.
— Изолацията е… оптималната околна среда за творческото мислене. На нас ни бяха нужни неговите идеи, а не… но нищо. Не е нужно да се оправдавам пред теб.
Тогава защо го правиш? Тя обаче не зададе въпроса гласно.
— Но той се е отпуснал. Кара я по инерция. Искаме да го тласнем напред, а той се съпротивлява.
— Може би ще направя услуга на Ендър, ако ви кажа да вървите по дяволите.
— Ти вече ми помогна. Но можеш да ми помогнеш още малко. Пиши му.
— Обещавате ли да не съкращавате нищо от това, което ще напиша?
— Не мога да обещая такова нещо.
— Тогава забравете за писмото.
— Не е толкова трудно. Ще напиша сам писмото ти. Можем да използваме и предишните ти писма, за да се доближим до стила ти. Нищо по-просто.
— Искам да го видя.
— Ще получи първата си отпуска, когато навърши осемнайсет години.
— Нали му бяхте казали, че ще я получи, когато навърши дванайсет?
— Изменихме правилника.
— И от къде на къде трябва да ви помагам?
— Не помагай на мен. Помогни на Ендър. А какво значение има, ако това ще е от полза и за нас?
— Кой знае какви ужасни неща му правите там, в онова училище?
Граф се навъси.
— Драга Валънтайн, скъпо момиченце, ужасните неща тепърва предстоят.
Ендър бе прочел четири реда от писмото, преди да осъзнае, че то не е написано от друг войник във Военното училище. Беше пристигнало по обикновения начин — когато включи чина си, му бе съобщено, че за него има писмо по пощата. Прочете четири реда от писмото, после зачете края и разгледа подписа. После отново зачете началото и се сви в леглото, за да прочете отново и отново следните думи:
Ендър,
Мръсните копелета не са ти предали нито едно от писмата ми. Досега съм ти писала сигурно стотици пъти, но ти сигурно вече си мислиш, че изобщо не съм ти писала. Знай, че ти писах. Не съм те забравила. Спомням си рождения ти ден. Спомням си всичко. Някои хора може да си мислят, че щом си станал войник, ти си вече жесток и безмилостен и обичаш да причиняваш болка на хората като десантниците от видеофилмите. Но аз знам, че това не е вярно. Ти по нищо не приличаш на знаеш кой. Той сега се прави на по-добър, но все още си е такъв гадняр по душа. Ти може и да имаш вид на безчестен, но мен това не може да ме заблуди.