Ендър разбра какво става още от мига, в който му съобщиха, че го викат. Всички очакваха, че той ще стане по-рано от другите командир. Може би не толкова по-рано, но почти цели три години той непрекъснато бе оглавявал ранглистата, откъснал се със значителна преднина пред следващите, а вечерните му тренировки се бяха превърнали в най-престижното занятие в училището. Имаше някои, които дори се чудеха какво още мъдруват учителите.
Питаше се коя ли армия ще му дадат. Скоро щяха да се дипломират трима командири, в това число и Петра, но почти не бе за вярване, че ще му дадат армия „Феникс“ — никой никога не ставаше командир в същата армия, в която го бяха повишили.
Андерсън го заведе първо в новото му жилище. Това бе решаващо доказателство — само командирите имаха самостоятелни стаи. След това го заведе на проба за нови униформи и нов боен костюм. Той огледа бланките, за да открие името на армията си.
На бланката бе написано: Армия „Дракон“. Но такава армия не съществуваше.
— Никога не съм чувал за армия „Дракон“ — рече Ендър.
— Защото армия „Дракон“ не съществува от четири години. Ние я разформировахме, защото името й се свързваше с разни суеверия. В цялата история на Военното училище нито една армия „Дракон“ не е спечелила дори и една трета от битките си. Името й се бе превърнало в синоним на неуспеха.
— Добре тогава, но защо я възстановявате сега?
— Останали са ни много неизползвани униформи.
Граф седеше на писалището си и изглеждаше по-дебел и по-грохнал от последния път, когато Ендър го бе видял. Той връчи на Ендър куката му — малката кутия, която командирите използваха по време на занятията, за да стигнат до което си пожелаят място в бойната зала. Много пъти по време на вечерните тренировки на Ендър му се бе приисквало да има такава кука, вместо да трябва да се отблъсква непрекъснато, за да отиде докъдето трябва. Сега, когато бе станал майстор в маневрирането без кука, взеха, че му я дадоха.
— Куката действа — обясни Андерсън — само по време на редовните занятия, включени в програмата.
И тъй като Ендър вече замисляше провеждането на допълнителни тренировки, това означаваше, че куката няма да му е от полза през цялото време. Това обясняваше и защо толкова много командири никога не провеждаха допълнителни тренировки. Те зависеха от куката, а тя нямаше да им е от полза по време на допълнителните занятия. Щом смятаха, че куката им създава авторитет и че им дава власт над другите момчета, тогава от тях едва ли можеше да се очаква да работят без нея. Ето едно преимущество, което ще имам пред някои от противниците си, помисли си Ендър.
Официалната приветствена реч на Граф издаваше досада и рутина, придобити от често повтаряне. Едва към края сякаш прояви интерес към собствените си думи.
— С армия „Дракон“ правим една необичайна стъпка. Надявам се, че нямаш нищо против. Сформирахме нова армия, като ускорихме курса на обучение на цяла наборна група и забавихме дипломирането на немалък брой ученици от най-старшите групи. Смятам, че ще си доволен от нивото на войниците си. Надявам се да си, защото ти забраняваме да прехвърляш когото и да било в друга армия.
— И размени ли няма да има? — попита Ендър. Та нали именно по този начин, като разменяха войници, командирите успяваха да си подсилват уязвимите места.
— Няма да има. И така, ти вече три години провеждаш допълнителни тренировки. Имаш последователи. Мнозина добри войници ще окажат несправедлив натиск върху командирите си, за да ги разменят и да дойдат в твоята армия. Ние ти даваме армия, която след време може да стане конкурентноспособна. Нямаме намерение да ти подаряваме първенството.
— А какво ще стане, ако имам войник, с когото не мога да се разбирам.
— Ще се наложи да се разбереш някак си с него. — Граф притвори очи. Андерсън се изправи и разговорът приключи.
Определените за „Дракон“ цветове бяха сиво-оранжево-сиво. Ендър си облече бойния костюм и тръгна по светлинната пътека, която го отведе до спалното помещение, където бе настанена армията му. Войниците бяха вече там и се навъртаха около входа. Ендър незабавно пое ръководството.
— Леглата ще се заемат по старшинство. Ветераните в дъното на помещението, младите войници — в предната част.
Това бе обратното на модела на обичайното настаняване и Ендър знаеше това. Той знаеше също, че не иска да бъде като повечето командири, които почти никога не виждаха по-малките момчета, защото те винаги бяха в дъното на помещението.