— Коя част от тялото му е удобната за теб мишена? — попита Ендър момчето, застанало точно под замразените крака на войника.
— Мога да го улуча само в ходилата.
Ендър се обърна към следващото момче:
— А ти?
— Аз виждам част от тялото му.
— А ти?
Момчето, застанало малко по-нататък, отговори:
— Виждам го целия.
— Ходилата не са големи. Не осигуряват кой знае каква защита. — Ендър отдръпна замразения войник от пътя си. После подви крака под себе си, сякаш че коленичи във въздуха, и ги замрази. Крачолите на костюма му незабавно се втвърдиха и останаха в това положение.
Ендър се изви във въздуха, така че застана коленичил над останалите момчета.
— Какво виждате? — попита той.
— Много по-малко. — отвърнаха те.
Ендър провря пистолета между краката си.
— А аз виждам добре — рече той и се зае да замразява момчетата, които се намираха точно под него. — Спрете ме! — изкрещя той. — Опитайте се да ме уцелите!
Накрая успяха да го поразят, но след като беше замразил повече от една трета от тях. Взе куката и размрази себе си, както и всички други замразени войници.
— И така — рече той. — Накъде е противниковата врата?
— Надолу!
— А в какво положение тръгваме в нападение?
Някои започнаха да обясняват с думи, но Бийн отговори, като се отблъсна от стената с крака присвити под тялото си и се насочи право към насрещната стена, стреляйки непрекъснато между краката си.
За миг на Ендър му се прииска да му изкрещи, да го накаже. После се улови, че отхвърля този невеликодушен порив. Защо трябва да се сърдя на това малко момче?
— Бийн ли е единственият, който може да го направи? — извика Ендър.
Всички войници незабавно се отблъснаха и поеха към насрещната стена, присвили колене във въздуха, като стреляха между краката си и крещяха с всичка сила.
Когато всички стигнаха до стената отсреща, Ендър им нареди да го нападнат всички заедно. Да, помисли си Ендър. Не е зле. Дадоха ми неопитна армия, без блестящи ветерани, но поне не са банда глупаци. С тях може да се работи.
Когато се събраха отново, усмихнати и ободрени, Ендър започна истинската тренировка. Накара ги да присвият крака под себе си и да ги замразят.
— И така, за какво могат да ви послужат краката в едно сражение?
За нищо, отговориха някои момчета.
— Бийн не смята така — рече Ендър.
— Те са най-доброто средство за отблъскване от стените.
— Правилно — каза Ендър.
Другите момчета започнаха да протестират, че отблъскването от стените е движение, а не сражение.
— Няма сражение без движение — отсече Ендър. Те се смълчаха и още повече намразиха Бийн. — А сега, със замразени в това положение крака, можеш ли да се отблъскваш от стените?
Никой не се осмели да отговори от страх да не сгреши.
— Бийн? — попита Ендър.
— Никога не съм опитвал, но може би, ако човек застане с лице към стената и се присвие в кръста…
— Да, но не. Погледнете ме. Аз съм с гръб към стената и краката ми са замразени. И тъй като съм присвил колене, ходилата ми са срещу стената. Обикновено, когато се отблъсква, човек трябва да се отблъсне надолу, така че да изопне тялото си като шушулка зелен боб, така ли е?
Смях.
— Но когато са ми замразени краката, аз използвам горе-долу същата сила, която отблъсква надолу ханша и бедрата ми, само че тя сега отблъсква раменете и ходилата ми назад, отхвърля ханша ми и когато се понеса, тялото ми е стегнато и прибрано. Ето вижте.
Ендър направи рязко движение с ханша напред, което го отхвърли от стената, след миг промени положението на тялото си, присви колене под себе си и се понесе към отсрещната стена. Приземи се на колене, претъркули се по гръб и с лястовичи скок се отблъсна от стената.
— Стреляйте в мен! — извика той. После се завъртя във въздуха, като пое посока, почти успоредна на строилите се в редица до отдалечената стена момчета. И тъй като непрекъснато се въртеше, те не успяха да насочат към него и да задържат по-продължително лъча.
Ендър размрази костюма си и с помощта на куката се върна при тях.
— Ето върху това работим през първия половин час на днешната си тренировка. Да направим по-силни някои мускули, които и не подозирате, че притежавате. Да се научите да използвате краката си като щит и да контролирате движенията си така, че да можете да осъществите това въртене. При близко разстояние въртенето не е от голяма полза, но при по-далечно разстояние, ако се въртите, нищо не могат да ви сторят — при това разстояние лъчът трябва да се държи в една и съща точка в продължение на няколко секунди, но въртите ли се, това не може да стане. А сега замразете краката си и да започваме.