— Чуй ме. Наистина ме интересуваш и усещам, че търсиш нещо.
— Чисто бельо.
— Можеш да си изпереш скапаното бельо.
— Изобщо не се сетих за това.
— Виж, Джон, аз съм на трийсет и една и никога не съм се обвързвала сериозно с някого.
— Защо ли?
— Е, за твоя информация, не е поради липса на предложения.
— Ясно.
— Мислиш ли, че можеш да се ожениш пак?
— Според теб колко е висок този балкон?
Помислих си, че ще ми се ядоса, но тя се засмя. Понякога каквото и да правиш, все е лошо, друг път — хубаво. Това не е свързано с поведението на мъжа — свързано е с жената.
— Както и да е — каза тя, — днес се справи страхотно. Впечатлена съм. И дори научих някои неща.
— Добре. Обаче когато забиеш коляно в ташаците на някой тип от такова положение, наистина можеш да му ги натикаш в корема. Затова трябва да внимаваш.
Каквато си беше проницателна, Кейт отвърна:
— Мисля, че не си агресивен и садистичен. Мисля, че правиш каквото трябва и когато трябва. И мисля, че не ти харесва. Това е важното.
Разбирате ли какво искам да кажа? В нейните очи не можех да сбъркам.
Тя бе сложила още две шишенца скоч в джоба на сакото си отново напълни чашите ни. След около минута каза:
— Аз… зная за онова нещо на Плъм Айланд.
— Кое?
— Когато си изкормил оня тип.
Дълбоко си поех дъх, но не отговорих.
Кейт помълча няколко секунди, после каза:
— Всички имаме по нещо, за което да съжаляваме. Нормално е.
— Всъщност ми достави удоволствие.
— Не.
— Не, наистина. Но… имаше смекчаващи вината обстоятелства.
— Зная. Убил е човек, когото си обичал.
— Хайде да сменим темата.
— Естествено. Но исках да знаеш, че разбирам какво и защо се е случило.
— Добре. Ще се опитам да не го правя пак. — Виждате ли какво искам да кажа? Аз изтърбуших вътрешностите на оня тип и тя пакде6 [???] одобрява. Всъщност той наистина си го заслужаваше.
Както и да е, оставихме тази тема. Отпивахме от скоча и не откъсвахме очи от хипнотизиращите океански вълни, които се разбиваха в пясъка. Страхотна гледка! Повя ветрец и усетих мириса на море.
— Харесваше ли ти тук? — попитах я.
— В Калифорния е чудесно. Хората са много дружелюбни.
Хората често бъркат ексцентричността с дружелюбие. Но защо да развалям спомените й?
— Имаше ли си гадже?
— Почти. Сексуалното ми минало ли те интересува?
— Колко ще отнеме?
— По-малко от час.
Усмихнах се.
— Разводът ти труден ли беше? — попита ме Кейт.
— Ни най-малко. Бракът ни беше труден.
— Защо се ожени за нея?
— Тя ме помоли.
— Не можеше ли да й откажеш?
— Ами… мислех, че съм влюбен. Всъщност тя беше прокурорка и двамата бяхме на страната на ангелите. После прие високоплатена работа като адвокатка на престъпници. Промени се.
— Не се е променила тя. Променила се е работата й. Ти ще ли станеш адвокат на престъпници? Можеш ли да станеш престъпник.
— Разбирам какво искаш да кажеш. Само че…
— И тя е печелела много повече пари, като е защитавала престъпници, отколкото ти, като си ги арестувал.
— Парите нямат нищо общо с…
— Не казвам, че начинът, по който си е изкарвала прехраната, е лош. Казвам, че… как се казва тя?
— Робин.
— Робин не е била подходяща за теб дори когато е работила в прокуратурата.
— Така е. Може ли вече да скоча? Или искаш да ми кажеш още нещо?
— Искам. Почакай. После се запознаваш с Бет Пенроуз, която е от същата страна на закона като теб, и реакцията ти всъщност е насочена срещу бившата ти жена. Чувстваш се по-добре с ченге. Навярно не изпитваш угризения. Сигурна съм, че в участъка не е било много забавно да си женен за адвокатка на престъпници.
— Стига вече.
— Не. И сега се появявам аз. Съвършеното гадже. Нали така? Феберейка. Правистка. Твоя шефка.
— Млъкни. Нека ти напомня, че именно ти… Остави.
— Ядосан ли си?
— Адски си права. Ядосан съм. — Станах. — Трябва да вървя.
Тя също стана.
— Добре. Върви. Но трябва да погледнеш действителността, Джон. Не можеш вечно да се криеш зад външността си на гадно язвително копеле. Някой ден, навярно скоро, ще се пенсионираш и тогава ще ти се наложи да живееш с истинския Джон Кори. Без пистолет. Без полицейска значка. Без престъпници, които да арестуваш. Без жертви, които да пазиш. Ще си само ти и дори няма да знаеш кой си.
— Нито пък ти. Това са калифорнийски психобръщолевения, а си тук едва от седем и половина. Лека нощ.
Влязох от балкона в стаята й, излязох и влязох в своята.
Изух си обувките, хвърлих сакото си на леглото и си свалих кобура ризата, връзката и бронираната жилетка. После си налях чаша от минибара.