— Къде е Тед Наш?
— Не съм сигурен. Оставих го във Франкфурт. Заминаваше за Париж.
Не за пръв път ми хрумна, че ЦРУ, от което преди зависеше толкова много, е засенчено от ФБР, чиято област бяха вътрешните проблеми. Искам да кажа, че типове като Тед Наш или неговите колеги вече спокойно можеха да ходят на почивка в Москва и един-твената опасност за тях бе лошата храна. И че такава организация се нуждае от цел и при липсата на ясни задачи няма начин членовете и да не се заплетат в интриги. Безработните ръце са играчки на дявола, както казваше баба ми, набожна протестантка.
Както и да е, Джак и Кейт продължаваха да си приказват и Джак и зададе няколко насочващи въпроса за отношенията помежду ни и така нататък.
Кейт ми прати оня напиращ от добри новини поглед — е, какво можех да направя? Кимнах.
— С Джон имаме добра новина — отвърна тя. — Сгодихме се.
Стори ми се, че чувам как телефонът в отсрещния край пада на пода. Последва мълчание, което продължи с около две секунди повече, отколкото трябваше. Добрата новина за Джак щеше да е, че Кейт Мейфидд подава срещу мен жалба за сексуален тормоз. Но той беше печен и се съвзе бързо.
— Ами… това наистина е добра новина. Моите поздравления. Честито, Джон. Това е много… неочаквано…
Знаех, че трябва да кажа нещо, затова с най-мъжкарския си тон отвърнах:
— Време ми беше да се задомя и да си седна на задника. Ергенските ми дни свършиха. Да, точно така. Освен това най-после открих жената на мечтите си. Ужасно съм щастлив. — И така нататък.
След като свършихме с това, Джак ни осведоми по най-важния в момента въпрос.
— Пратихме хора във Федералното управление на авиацията да проверят плановете на полетите. Съсредоточаваме се върху частните реактивни самолети. Успяхме да намерим пилотите, които са возили Халил из страната. Разпитахме ги. Взели са го от Лонг Айланд сигурно точно след като е убил Маккой и Садъруейт в музея. Кацнали са в Колорадо Спрингс и Халил слязъл от самолета, но знаем, че не е убил полковник Калъм.
Джак продължи да говори за Халил и за полета му за Санта Моника. След като научили кой е бил пътникът им, пилотите изпаднали в шок. Това бе интересно, но нямаше значение. От друга страна, показваше, че Халил е находчив и разполага със средства. А също че е в състояние да се смесва с тълпата.
— И сега се опитвате да откриете дали пак е наел частен самолет, така ли? — попитах.
— Да. Но ежедневно в страната летят стотици частни реактивни самолети. Съсредоточаваме се върху чартърите на частни лица и чужди фирми, заплатени по подозрителен начин, както и чуждестранни клиенти и така нататък. Няма почти никаква вероятност да попаднем на нещо, но все пак трябва да опитаме.
— Ясно. Според теб как тоя задник ще напусне страната?
— Сложен въпрос. Канадците ни оказват съдействие, но не мога същото за нашите мексикански съседи.
— Предполагам, че наистина е трудно, с петдесетте хиляди незаконни имигранти, които пресичат границата всеки месец, да не споменавам за тоновете мексиканска дрога. Предупредихте ли Службата за борба с наркотиците, митницата и имиграционните власти?
— Разбира се. Вдигнаха на крак целия си персонал, ние също. Следващия месец на наркопласьорите и емигрантите ще им се стъжни. Освен това предупредихме бреговата охрана. От южна Калифорния до мексиканския бряг може да се стигне и с гумена лодка. Съдействаме си с всички местни и федерални институции, както и с мексиканските си колеги, за да засечем заподозрения, ако се опита да избяга през мексиканската граница.
— В ефир ли си в момента?
— Не. Защо?
— Говориш така, все едно си пред телевизионните камери.
— Винаги си говоря така. Утре следобед и ти ще трябва да го направиш. Гледай да не псуваш много.
Усмихнах се.
Известно време обсъждахме въпроса за преследването на Халил и накрая Джак каза:
— Джон, за всичко сме се погрижили. И случаят вече не е твой.
— Не съвсем. Виж, след тая пресконференция искам колкото се може по-скоро да се върна тук.
— Основателно искане. Първо обаче да видим как ще се представиш на пресконференцията.
— Едното няма нищо общо с другото.
— Вече има.
— Добре. Загрях.
— Чудесно. Разкажи ми за телефонния си разговор с Асад Халил.
— Ами, нямахме много общи теми. Не те ли информираха за това?
— Да, но искам да ми дадеш представа за настроението на Халил, Психическото му състояние. Дали се кани да си замине, или да остане. Такива неща.
— Добре… имах чувството, че приказвам с човек, който отлично владее чувствата си. Нещо повече, като че ли все още контролира положението, въпреки че преебахме плановете му. Искам да кажа, осуетихме плановете му.