Джак замълча за миг, после каза:
— Продължавай.
— Е, ако трябва да говорим честно, мисля, че има намерение да поостане.
— Защо?
— Не знам. Просто предчувствие. Между другото, като стана дума за басове, искам си десетте долара на Наш и двайсетачката на оня Едуардс.
— Но ти каза, че Халил е в района на Ню Йорк.
— Бил е. И после пак се е върнал на Лонг Айланд. Важното е, че не е излетял за Арабистан. — Погледнах към Кейт за подкрепа. Това беше важно за мен.
— Джон е прав — потвърди тя. — Той спечели баса.
— Добре. Ще приема безпристрастното мнение на Кейт. — Ха, ха. После Джак продължи сериозно: — Та така, Джон, значи сега имаш предчувствие, че Асад Халил все още е някъде там, така ли?
— Да.
— Но е само предчувствие?
— Ако питаш дали крия нещо, не. Но… как да се изразя… ами… Халил ми каза, че е усетил присъствието ми преди да… това е глупаво. Арабистански мистицизъм. Но и аз усещам присъствието му.
— Разбираш ли?
Последва продължително мълчание, през което Джак Кьоних навярно търсеше телефонния номер на психиатричния кабинет на спец-частта. Накрая любезно каза:
— Е, вече зная, че човек не бива да се басира с теб.
Помислих си, че ще ме посъветва хубаво да се наспя, обаче той попита Кейт:
— В лосанджелиското оперативно бюро ли отивате?
— Да. Мисля, че не е зле да им кажем едно „здрасти“, да установим работна връзка и да видим дали не можем да им помогнем с нещо, когато се върнем.
— Разбрах, че имаш приятели там.
— Да.
В тези думи можеше да се крие намек за сексуалното минало на Кейт, но аз не бях ревнив и нямах намерение да се хващам на въдицата. Кукичката вече беше заета и голямата риба се мяташе на водата. Кейт нямаше нужда да използва старите си гаджета и ухажори като Теди, за да накара Джон да си размърда задника.
Джак и Кейт побъбриха още около минута за общите си познати в Лос Анджелис, после Кьоних каза:
— Добре, вземете самолет до „Дълес“, но не по-късно от тази вечер.
Тя го увери, че ще го направим. Джак се канеше да затвори, но настъпи моментът за номера на Коломбо и аз подметнах:
— А, още нещо.
— Да?
— Пушката.
— Каква пушка?
— Пушката, която е била в продълговатия пакет.
— А… да, разпитах Рахман за пакета. Както и всички в Лос Анджелис и Вашингтон.
— И?
— Рахман и семейството му са под охрана.
— Добре. Така и трябва. И?
— Ами… агентите в Лос Анджелис го накарали да нарисува пакета. И по описанието му направили кутия приблизително със същата големина.
— И?
— И слагали вътре метални тежести, докато Рахман заявил, че пакетът горе-долу е бил толкова тежък. Мускулна памет. Запознат лиси с…
— Да. И?
— Ами, експериментът е интересен, но не доказва нищо. Пушките с пластмасови приклади са леки, по-старите са тежки. Ловджийските пушки са дълги, бойните са по-къси. Няма начин да определим дали вътре е имало пушка.
— Ясно. Пушката дълга и тежка ли е била?
— Ако е било пушка, да, трябва да е била дълга и тежка.
— Като ловджийска, с оптичен мерник.
— Точно така — потвърди Джак.
— Добре, най-лошата възможност. Дълга и точна ловджийска пушка с оптичен мерник. И какво ще прави с нея Халил?
— Смятаме, че е била за всеки случай, ако Уигинс не се окаже вкьщи. С други думи, Халил е бил готов да го преследва, ако Уигинс е бил на къмпинг в гората.
— А стига бе!
— Това е теория. Имаш ли друга?
— В момента не. Но си представям Чип и мацето му в гората и се чудя защо Халил, наконтен с новия си туристически екип, просто не е отишъл при тях да изпият по чаша кафе край огъня и поел случайно да спомене, че е там, за да убие Чип и да му обясни защо го прави преди да го гръмне. Capisce?
Кьоних помълча няколко секунди, после каза:
— Оказа се, че Уигинс е бил на къмпинг заедно с десетина свои приятели, така че Халил…
— Не се връзва, Джак. Халил е щял да направи всичко възможно, за да погледне Уигинс в очите преди да го убие.
— Възможно е. Добре, ето ти друга теория, която може би е по логична. Ако в онзи пакет е имало пушка, разбира се. По време на бягството му през мексиканската граница на Халил може да му се наложи да убие граничен патрул. Нещо такова. И без това е имал нужда от съучастник, така че защо Рахман да не му донесе пушка освен всичко останало? Не е трудно да купиш пушка.
— Но не е лесно да я скриеш.
— Можеш да я разглобиш. Искам да кажа, не изключваме възможността Асад Халил да има снайперистка пушка и да възнамерява да убие някой, до когото не може да се доближи. Но това не съответства нито на целта му, нито на начина му на действие. Самият ти го каза. Той действа отблизо и с личен мотив.