— Мисля, че Халил е възнамерявал да убие Рейгън в Бел Еър, но когато е дошъл в Калифорния, е получил от някого нова информация, накарал е Азис Рахман да го закара на север от Санта Моника, за да огледа терена около ранчото на Рейгън и да се избави от сака си, в който навярно са били глоковете и фалшивите му документи. Всичко си пасва, логично е и ако греша, явно съм си сбъркал професията.
Тя се замисли за миг.
— Добре, с теб съм, за добро или зло. Нали затова се събират хората.
— Абсолютно.
— И отношението е взаимно.
— Бих се изправил пред куршумите заради теб.
Кейт ме погледна и очите ни се срещнаха в мрака. Говорех сериозно и нито един от двама ни не каза очевидното, а именно, че навярно скоро щяхме да проверим това.
— И аз — отвърна тя.
Накрая открихме изхода и поехме на север по магистралата за Сан Диего.
— Знаеш ли къде е ранчото? — попитах я аз.
— Някъде в планината Санта Инес край Санта Барбара.
— Къде е Санта Барбара?
— На север от Вентура и на юг от Голета.
— Ясно. Колко време ще ни отнеме?
— Може би два часа до Санта Барбара. Зависи от мъглата. Не зная как се стига оттам до ранчото, но ще научим.
— Искаш ли да шофирам аз?
— Не.
— Имам книжка.
— Ти не познаваш пътищата. Вземи да поспиш.
— Прекалено ми е забавно. Знаеш ли, ако искаш, можем да се отбием в офиса във Вентура за бронирани жилетки.
— Не очаквам престрелка. Всъщност, когато стигнем в ранчото, любезно ще ни помолят да си тръгнем, също като в Бел Еър. Секретната служба ревниво брани територията си. Особено от ФБР.
— Сещам се защо.
— Няма да ни допуснат да участваме, но ако искаш да си близо до вероятното действие, значи се движим в правилната посока.
— Повече не ми и трябва. По-късно се обади във Вентура и провери къде са позициите на момчетата от ФБР в Санта Барбара.
— Добре.
— Хей, страхотен път. Тук е адски красиво. Напомня ми за старите каубойски филми. С Джин Оутри, Рой Роджърс и Том Микс.
— Никога не съм чувала за тях.
Известно време пътувахме в мълчание. Забелязах, че минава един й четвърт. Дълъг ден.
Стигнахме до пресечка. На изток се намираше Бърбанк, на запад — шосе 101, магистралата за Вентура, и Кейт излезе на нея.
— Този път няма да минем по крайбрежния път, защото може да има мъгла — поясни тя. — Оттук е по-бързо.
— Ти си тукашната.
Продължихме на запад през долината Сан Фернандо, както ме информира Кейт. Как ли се оправяха с всички тия Сан и Санти? Наистина бях уморен и пак се прозях.
— Заспивай.
— Не. Искам да ти правя компания, да слушам гласа ти.
— Добре. Чуй това — защо се държа толкова гадно с Дъг?
— Кой Дъг? А, оня тип. В Лос Анджелис или в Бел Еър?
— И на двете места.
— Ами, в Бел Еър ме ядоса, защото знаеше, че Рейгънови не са си вкъщи и не ни каза къде са.
— Джон, ти го научи едва след като се държа гадно с него.
— Хайде да не издребняваме за последователността на събитията.
Тя помълча малко, после каза:
— Не съм спала с него, само излизахме заедно. Той е женен. Обича жена си. Има две деца, в момента студенти.
Реших, че не се налага да й отговоря. Кейт продължи:
— Нямам нищо против малко ревност, но ти наистина…
— Чакай. Тогава защо ревнуваше в Ню Йорк?
— Това е съвсем друго нещо.
— И каква е разликата?
— Ти все още имаше връзка с Бет. Лос Анджелис е история.
— Ясно. Да оставим това.
— Добре. — Тя хвана ръката ми и я стисна.
Е, вече бяхме сгодени от около едно денонощие и не знаех как ще издържа до юни.
Така или иначе, половин час поговорихме за това-онова и забелязах, че сме в планина или хълмове. Наистина ми се стори опасно, но Кейт изглеждаше уверена зад волана.
— Имаш ли план или нещо подобно за Санта Барбара? — попита ме тя.
— Не. Ще импровизираме.
— Какво ще импровизираме?
— Не знам. Винаги се отваря някаква възможност. Но първо трябва да стигнем до ранчото.
— Остави, както би казала твоята приятелка Лайза.
— Коя Лайза? А, оная жена от Секретната служба.
— В Калифорния има много красиви жени.
— В Калифорния има само една красива жена. Ти.
И така нататък.
Мобифонът на Кейт иззвъня. Можеше да е единствено Дъглас Късохуйски, открил, че не сме се появили в определения ни хотел на летището.
— Не отговаряй — казах аз.
— Трябва. — И тя отговори. Наистина се оказа той. Кейт послуша няколко секунди, после отвърна: — Ами… пътуваме на север по сто и първо шосе. — Отново пауза. — Точно така… научихме, че Рейгънови са… — Стърджис явно я прекъсна.
— Дай ми телефона.
Тя поклати глава и продължи да слуша.