Наистина бях бесен, защото знаех, че й чете конско, а никой не можеше да си позволява такива неща с годеницата на Джон Кори, освен ако не му е омръзнал животът. Не исках да й дърпам мобифона от ръцете, затова седях и кипях. И се чудех защо Дъглас не иска да си поприказва с мен.
Кейт на няколко пъти се опита да каже нещо, обаче надутото копеле постоянно я прекъсваше. Накрая тя избухна:.
— Слушай, Дъг, не ми харесва, че си скрил информация от мен и си поискал Секретната служба да не ни казва. За твое сведение, ние сме пратени тук от шефовете на Антитерористичната спецчаст в Ню Йорк, които помолиха лосанджелиското бюро да ни окаже пълно съдействие. Този случай се разследва от Антитерористичната спец-част и ние сме нейни представители в Лос Анджелис. Нося със себе си клетъчен телефон и пейджър, така че по всяко време можеш да се свържеш с мен. Единственото, което трябва да знаеш, е, че на сутринта с господин Кори ще заминем за Вашингтон, освен ако не получим друго нареждане от нюйоркските или вашингтонските си началници. Нещо повече, не е твоя работа къде и с кого спя. — Кейт прекъсна връзката.
Искаше ми се да кажа „браво“, но реших, че е по-добре да си премълча.
Продължихме в мълчание. Няколко минути по-късно мобифонът пак иззвъня и тя отговори. Знаех, че не може да е Дъглас Малкото пишле, защото не му стискаше да се обади. Но си помислих, че е позвънил да ни изпорти във Вашингтон и сега началството иска да прекрати операцията ни. Бях се примирил, затова останах приятно изненадан и облекчен, когато Кейт ми подаде телефона с думите:
— Обажда се Пола Донъли от командния център. На пряката линия чакал господин, който не искал да разговаря с никой друг освен с теб — Нямаше смисъл да прибавя, че е Асад Халил.
Доближих мобифона до ухото си и казах на Пола:
— Тук е Кори. Истински ли ти се струва онзи господин?
— Не съм съвсем сигурна какви са масовите убийци — отвърна тя, — но тоя тип каза, че сте разговаряли във Вентура и ти си му дал прекия си номер.
— Той е. Можеш ли да ме свържеш?
— Мога, но той не иска. Иска номера ти, затова ако си съгласен ще му дам номера на Кейт. Едва ли ще ми каже своя.
— Добре. Дай му го. Благодаря, Пола. — Затворих.
Двамата с Кейт мълчаливо зачакахме. Накрая телефонът иззвъня.
— Кори слуша.
— Добър вечер, господин Кори — каза Асад Халил. — Или вече е утро?
— Както предпочиташ.
— Събудих ли ви?
— Няма нищо. И без това трябваше да стана, за да отговоря на телефона.
Последва мълчание, докато Халил се мъчеше да разбере чувството ми за хумор. Не бях сигурен защо се обажда, но когато те търси някой, който няма какво да ти предложи, сигурно иска нещо.
— Е, какво прави откакто се чухме миналия път? — попитах го аз.
— Пътувах. А вие?
— И аз. Странно съвпадение, тъкмо говорех за теб.
— Убеден съм, че напоследък не говорите за почти нищо друго.
Задник.
— Виж, аз си имам свой живот. Ами ти?
Изглежда, не ме разбра, защото отвърна:
— Разбира се, че си имам. Нали съм жив.
— Ясно. Е, какво мога да направя за теб?
— Къде сте, господин Кори?
— В Ню Йорк.
— Нима? Мисля, че разговаряме по клетъчен телефон.
— Така е. Клетъчният телефон е в Ню Йорк и аз съм с него.
— Къде си?
— В Либия.
— Без майтап? Чувам те така, все едно си на другата пряка.
— Може и да е така. Може и да съм в Ню Йорк.
— Може. Погледни през прозореца и се опитай да се ориентираш Камили ли виждаш, или таксита?
— Господин Кори, не ми харесва чувството ви за хумор и няма значение къде се намираме, защото и двамата лъжем.
— Точно така. Е, защо се обаждаш? Какво искаш?
— Да не мислите, че се обаждам само за да ви искам услуги? Просто ми се щеше да чуя гласа ви.
— Адски мил от твоя страна. Случайно пак да си ме сънувал? — погледнах към Кейт, която не откъсваше очи от мрачния път. Над асфалта се стелеше мъгла и изглеждаше призрачно. Тя обърна глава към мен и ми намигна.
Накрая Халил отвърна:
— Всъщност наистина ви сънувах.
— Хубав ли беше сънят?
— Сънувах, че се срещаме на тъмно място и че после излязох на светло, сам, покрит с вашата кръв.
— Наистина ли? Какво според теб означава това?
— Знаете какво означава.
— Хич ли не сънуваш жени? Нали разбираш, когато се събуждаш и си се надървил?
Кейт ме сръга в ребрата.
Халил не отговори на въпроса ми и промени темата.
— Всъщност наистина бихте могли да направите някои неща за мен.
— Знаех си.
— Първо, предайте на господин Уигинс, че даже да ми трябват още петнадесет години, пак ще го убия.
— Хайде, Асад, не е ли време да простиш и да…
— Млъкнете.
Мили Боже!