Бездействието не е в природата на Джон Кори, затова казах на Джордж Фостър:
— Отново искам разрешение да отида на изхода.
Както обикновено, агентът, изглежда, се колебаеше и Кейт ми отговори:
— Добре, Джон, имаш разрешение. Но само на изхода.
— Обещавам — отвърнах аз.
Госпожа Дел Векио се обърна и набра кода на клавиатурата до изхода. Вратата се отвори и аз се спуснах по служебното стълбище.
Конвоят, който трябваше да ни откара на Федерал Плаза, чакаше край сградата на терминала. Бързо се приближих до една от колите на Транспортна полиция, показах си картата и съобщих на униформеното ченге:
— Въпросният самолет не мърда от края на пистата. Трябва веднага да отида там. — Седнах на предната дясна седалка, изпълнен с угризения, че съм излъгал Кейт.
Нали хората от отдел „Произшествия“ трябваше да доведат вашия човек тук — каза младият полицай.
Промяна в плана.
— Добре… — Той бавно потегли и в същото време се свърза с контролната кула, за да поиска разрешение да пресече пистите.
Забелязах, че някой тича край колата и по външността му прецених, че трябва да е Джим Линдли, агентът от ФБР.
— Стой! — извика той.
Ченгето от Транспортна полиция се подчини. Линдли се представи и ме попита:
— Кой сте вие?
— Кори…
— О… къде отивате?
— При самолета.
— Защо?
— Защо не?
— Кой ви позволи…
Внезапно до автомобила изникна Кейт.
— Всичко е наред, Джим — каза тя. — Просто ще идем да проверим. — И скочи на задната седалка.
— Да вървим — наредих на шофьора.
— Чакам разрешение да пресека… — започна хлапето.
По радиостанцията се разнесе глас.
— Кой иска разрешение да пресече пистите и защо?
Взех микрофона.
— Тук е… — Какъв бях аз? — Тук е ФБР. Трябва да идем при самолета. С кого разговарям?
— Тук е Ставрос, главен диспечер от контролната кула. Вижте, не може да пресечете…
— Случаят е спешен.
— Знам, че е спешен. Но защо трябва да пресичате…
— Благодаря ви — прекъснах го аз. Обърнах се към ченгето:
— Имаш разрешение за отлитане.
Младежът възрази:
— Той не…
— С включени светлини и сирена.
Полицаят сви рамене и колата потегли.
Онзи тип от контролната кула, Ставрос де, пак се опита да каже нещо, затова изключих звука.
Ти ме излъга — чак сега се обади Кейт.
— Извинявай.
Ченгето посочи с палец през рамо.
— Коя е тази?
— Кейт. Аз съм Джон. Ти кой си?
— Ал. Ал Симпсън. — Той излезе на тревата и се насочи на изток.
Автомобилът заподскача по неравния терен. — Най-добре да не минаваме по пистите.
— Ти си знаеш — съгласих се аз.
— За какъв спешен случай става дума?
— Съжалявам не мога да ти кажа. — Всъщност нямах представа. След минута вече виждахме силуета на големия боинг, очертан на хоризонта.
Симпсън зави, пресече пистата, после продължи по друг затревен участък, като избягваше всякакви знаци и светлини. По едно е каза:
— Наистина трябва да се свържа с контролната кула.
— Напротив няма нужда — успокоих го аз.
— Изискава го правилникът на Федералното управление на авиацията. Забранено е пресичането…
— Не мисли за това. Аз ще внимавам за самолети.
Симпсън пресече широката писта.
— Ако се опитваш да ме принудиш да те уволня, почти успя рече ми Кейт боингът це изглеждаше много далеч, но това беше оптична илюзия.
— Настъги газта казах на хлапето.
Патрулната кола се задруса още по-силно.
— Имаш ли някакви предположения, които би желал да споделиш с мен? попита ме тя.
— Не.
— Нямащ предположения или не искаш да ги споделиш?
— И двете.
— Защо отиващ там?
— Писна ми от Фостър и Наш.
— Струва ми се, че само се перчиш.
— Ще видим когато стигнем при самолета.
— Обичаш да хвъляш зара, а?
— Не, не обичам. Просто няма кой друг да го хвърли.
Симпсън ни слушаше, но нито изрази мнение, нито взе страна.
Продължхме в мълчание. Самолетът продължаваше да изглежда недостижим като пустинен мираж.
— Може би ще се опитам да те подкрепя — каза накрая Кейт.
— Благодоря партньоре. — Предполагам, че при федералните това за безусловна вярност.
Пак погледнах към боинга и този път определено не се бяхме приближили.
— Мисля, че се движи — отбелязах аз.
Симпсън се втренчи през прозореца.
— Да… но… май че го теглят.
— Защо ще го теглят?
— Ами… нали са изключили двигателите. По-лесно е да докарат влекач, отколкото пак да ги палят.
— Искаш да кажеш, че не става просто с едно завъртане на ключа, така ли?
Той се засмя.
Движехме се по-бързо от самолета и разстоянието започна да намалява.