— По дяволите!
Кейт се върна горе.
— Готово. Разбраха.
— Добре. Дай да проверим тези хора.
Тръгнахме по пътеката. В скута на един от пътниците лежеше роман на Стивън Кинг, което ми се стори подходящо. Друг се бе завил до ушите с две одеяла. Носеше черна маска за сън. Свалих я и видях, че по средата на челото му е пораснало трето око.
— Ела тук.
Кейт се приближи. Смъкнах одеялата от трупа. Човекът беше в синя униформена риза с емблемата на Транспортна полиция.
— Това трябва да е онзи от отдел „Произшествия“, който пръв се е качил на борда — отбелязах аз.
Тя кимна.
— Какво се е случило тук?
— Нищо хубаво.
На местопрестъпление не бива да пипаш нищо, освен ако не е за да спасиш нечий живот или ако не смяташ, че престъпникът е наблизо. В такъв случай трябва да си с латексови ръкавици, но аз нямах даже презерватив. Въпреки това проверихме останалите пасажери. Всички бяха мъртви и Асад Халил не бе сред тях. Потърсихме, но не открихме гилза. Отваряхме и вратичките над седалките. В едно от отделенията Кейт намери сребрист пожарникарски костюм, брадвичка и кислородна бутилка с противогаз, които очевидно бяха принадлежали на убитото ченге от отдел „Произшествия“.
Тя се върна при Фил Хъндри и разтвори сакото му. Кобурът му беше празен. На вътрешния му джоб бе закачена значка на ФБР и Кейт я свали, после извади портфейла и паспорта му.
Отидох при Питър Горман и го претърсих.
— И неговия пистолет го няма. — Взех служебната му карта от ЦРУ, паспорта, портфейла и ключа за белезниците, който явно беше върнат в джоба му, след като го бяха използвали, за да освободят Халил. Не открих резервни пълнители за глок.
Надзърнах в отделението над седалката. Вътре имаше дипломатическо куфарче. Отворих го и видях, че е било на Горман.
Кейт взе куфарчето на Хъндри и също го отвори.
Вътре бяха клетъчните им телефони, разни документи и някои лични вещи като четки за зъби, гребени, носни кърпички, но не и пълнители. Не носеха сакове с дрехи, защото агентите трябва да пътуват със свободни ръце. Що се отнасяше до истинския Халил, бяха му оставили само дрехите на гърба и следователно мъртвият му двойник също бе чист.
Халил не е взел лични вещи от Фил и Питър — каза Кейт. — Нито паспортите и документите, дори портфейлите.
Отворих портфейла на Горман и видях около двеста долара в брой малко френски франкове.
— Не е взел и парите на Горман — отвърнах аз. — С това иска да ни покаже, че разполага с много средства в Америка и че можем да са ги задържим. — Замълчах, после прибавих: — Има документи и мангизи. Освен това косата му вече е руса и е жена.
— Но обикновено взимат всичко и го показват на приятелите си.
Или на шефовете си.
— Този тип е професионалист, Кейт. Не иска да го пипнат със сигурни улики.
— Обаче е взел пистолетите — отбеляза тя.
— Трябвали са му.
Кейт кимна и прибра всичко в куфарчетата.
— Бяха добри хора.
Виждах, че е разстроена. Горната й устна трепереше. Отново набрах номера на Фостър.
— Пистолетите и резервните пълнители на Фил и Питър липсват — осведомих го аз. — Да. Но документите им са тук. Освен това човекът от отдел „Произшествия“, който пръв се е качил на борда, е прострелян в челото. Точно така. Оръжието на убийството навярно е един от изчезналите глокове. — Набързо му разказах откритията ни. — Смятай престъпника за въоръжен и много опасен. — После затворих.
Започваше да става топло и се носеше слаба неприятна миризма. Някои от труповете отделяха газове.
Кейт се върна при мъжа с белезниците и докосна лицето и шията му.
— Определено е по-топъл. Умрял е само преди около час, ако не и по-малко.
Опитвах се да подредя мозайката, но някои парчета от нея бяха пръснати из самолета, а други бяха чак в Либия.
— Тогава как е умрял? — попита Кейт, после разтвори сакото му, но кървави петна нямаше. Тя го наведе напред, за да потърси рани на гърба му. До този момент удобно отпусната назад, главата му неестествено се наклони настрани. Кейт я завъртя и каза:
— Вратът му е счупен.
По спиралното стълбище се качиха две ченгета от отдел „Произшествия“.
— Кои сте вие? — попита единият.
— ФБР — отвърна Кейт.
Дадох му знак да се приближи.
— Този човек тук и онзи зад него са федерални агенти — казах, а мъжът с белезниците е техен арестант. Разбирате ли?