Халил пак си погледна часовника, после вдигна очи към ламаринения навес. Бахира закъсняваше. Не беше успяла да се измъкне от дома си, бе заспала или беше решила да не рискува живота си, за да е с него. Или пък я бяха хванали и точно в този момент тя го предаваше на военната полиция.
Замисли се за особената си връзка с великия вожд. Не се съмняваше, че Кадафи обича него, братята и сестрите му. Полковникът им беше позволил да останат в Ал Азизия, бе се погрижил майка му да получи пенсия и децата да завършат образованието си.
И само преди половин година му беше казал: „Ти си предопределен да отмъстиш за смъртта на баща си“.
Асад Халил се изпълни с гордост и радост и отговори на втория си баща: „Готов съм да служа на теб и аллах“.
Полковникът се усмихна. „Ние не сме готови за теб, Асад. След година-две ще започнем да те обучаваме, за да станеш борец за свобода.“
А сега рискуваше всичко — живота си, честта си, семейството си… и за какво? Заради жена. Нямаше смисъл, но… Пък и онова… — Онова, което знаеше, но не искаше да си мисли… За майка си и Муамар Кадафи… Да, имаше нещо и той разбираше какво. Същото, което го караше да чака Бахира на покрива.
Щом връзката между майка му и великия вожд не бе грях, значи в извънбрачния секс нямаше нищо греховно. Муамар Кадафи не би престъпил свещения закон. Ако го хванеха, Асад Халил щеше да се отнесе направо към великия вожд и да му обясни объркването си. Щеше да му каже, че немското списание със снимките на голи жени е било на бащата на Бахира, че го е съблазнила тази мръсотия от Запада.
Бахира бе открила списанието под чувалите с ориз в дома си и го беше откраднала, за да го покаже на Асад. Двамата заедно го бяха гледали, грях заради който щяха да ги нашибат с камшик, ако ги бяха хванали. Но вместо да ги изпълнят с погнуса и срам, снимките бяха станали причина да изрекат неизразимото. „Искам да ти се покажа като тези жени — бе му прошепнала тя. — Искам да ти покажа всичко, което имам. Искам да те видя, Асад, да почувствам плътта ти.“
И така, дяволът беше влязъл в нея и чрез нея — в него. Той бе чел историята за Адам и Ева в еврейската книга Битие и неговият духовен учител му беше казал, че жените са слаби и похотливи, че са извършили първородния грях и съблазняват мъжете да грешат.
И все пак… дори великите мъже като полковника можеха да бъдат съблазнявани от жени. Щеше да го обясни на вожда, ако го хванеха. Навярно нямаше да убият Бахира и двамата щяха да се разминат само с бой.
Нощта беше студена и той потръпна. Остана коленичил на килимчето с Корана в ръце. В два и десет от стълбището се разнесе шум. Момчето вдигна очи и видя тъмен силует, застанал под лама-ринения навес.
— Аллах, бъди милостив — промълви Асад.
15
— Попаднахме в силно въздушно течение — каза Чип Уигинс на Бил Садъруейт. — Онзи южен вятър от пустинята. Как го наричат?
— Наричат го южния вятър от пустинята. Ясно. Е, както и да е, той ще ни помогне по-бързо да се разкараме оттам, освен че ще сме с четири бомби по-леки.
Садъруейт измърмори нещо в отговор.
Уигинс се вгледа в тъмната нощ. Нямаше представа дали ще види Следващия изгрев, ала знаеше, че ако изпълнят задачата си, ще ста-нат герои. Но безименни герои. Защото това не бе обикновена война, а война срещу международни терористи, които простираха ръце далеч извън Средния изток. Ето защо пресата и публиката никога нямаше да научат имената на пилотите. Операцията завинаги щеше да остане засекретена. Това го безпокоеше, защото беше признание че престъпниците са способни да проникнат в Америка и да отмъстят на пилотите и техните семейства. От друга страна, макар че нямаше да има нито паради, нито публично награждаване, тази анонимност донякъде го успокояваше. По-добре да си анонимен герой отколкото мишена за терористи.
Продължаваха на запад над Средиземно море. Уигинс се замисли за това колко много войни са водени тук, особено на северноафриканското крайбрежие — финикийците, египтяните, гърците, картагенците, римляните, арабите и така нататък, хиляди години чак до Втората световна война — италианците, немските африкански корпуси, британците, американците… Морето и пясъкът на Северна Африка бяха масов гроб на войници, моряци и пилоти.
— Колко време остава до промяната на курса? — попита Садъруейт. Уигинс се откъсна от мислите си и провери позицията на самолета.
— Дванайсет минути.
— Следи часовника.
— Ясно.
Дванайсет минути по-късно формированието зави на деветдесет градуса на юг. Цялата армада без танкерите се насочи към либийското крайбрежие. Садъруейт натисна дроселите напред и изтребителят набра скорост.