Пресече дворчето и побутна разделената врата на спалнята на сестрите си. Тя се откъсна от пантите и падна навътре.
Деветгодишната Адара и единайсетгодишната Лина спяха на двойно легло. Адара бе весело дете и той я обичаше. Държеше се с нея по-скоро като баща, отколкото като по-голям брат. Лина беше сериозна и прилежна, истинска радост за учителите си.
Нямаше сили да насочи фенерчето към леглото им. Дълго остана със затворени очи, като се молеше, после погледна и ахна. Леглото бе преобърнато и цялата стая изглеждаше като след страшно земетресение. Задната външна стена беше отнесена и във въздуха се носеше остър мирис на експлозив. Бомбата се бе взривила недалеч оттук. Всичко беше овъглено и разкъсано на парченца.
Той направи няколко крачки напред и се закова на място. Лъчът осветяваше откъсната глава с почерняло лице и почти напълно изгоряла коса. Не знаеше дали е на Лина, или на Адара.
Халил се обърна, втурна се към вратата, препъна се, падна, запълзя на четири крака и усети, че докосва кости и плът.
После се озова свит на кълбо на двора. Не можеше да помръдне.
В далечината чуваше сирени, коли, викове и женски вой. През следващите няколко дни щеше да има много погребения.
Асад лежеше на земята, вцепенен от мъка по братята и сестрите си.
Накрая се опита да стане, но само успя да се примъкне до майчината си стая. Вратата я нямаше — от нея не бе останала и следа.
Изправи се и влезе. По пода почти нямаше останки и покривът беше издържал, макар че всичко изглеждаше като преместено към отсрещната стена. Завесите и капаците бяха изтръгнати от двата тесни прозореца от невероятен взрив.
Халил бързо се приближи до леглото. И я видя да лежи там, цялата покрита със сив прах.
Отначало му се стори, че спи или че просто е припаднала от удара на леглото в стената. Ала после забеляза кръвта около устата и ушите й. Спомни си, че собствените му тъпанчета едва не се бяха пръснали от бомбите. Знаеше какво се е случило с майка му.
Той я разтърси.
— Майко! Майко!
Фарида Халил отвори очи и се опита да ги фокусира. Понечи да каже нещо, но се задави от собствената си кръв.
— Майко! Аз съм, Асад!
Тя немощно кимна…
— Майко, ще повикам помощ…
Фарида с изненадваща сила стисна ръката му и поклати глава. После го придърпа към себе си и Асад Халил се наведе на няколко сантиметра от лицето й.
Майка му отново се опита да проговори, но кашлицата ней позволи.
— Всичко ще се оправи, майко. Ще повикам лекар.
— Не!
Гласът й го сепна. Не можеше да го познае. Обзе го страх, че вътрешностите й са разкъсани и е получила кръвоизлив. Помисли си, че навярно ще успее да я спаси, ако я отнесе в лагерната болница. Ала тя не го пускаше. Знаеше, че умира, и искаше да е с нея до последния й дъх.
Фарида зашепна в ухото му:
— Кадир… Есам… Лина… Адара?…
— Да… Добре са. Те са… Те… ще… — Асад избухна в ридания и не успя да завърши.
— Клетите ми деца… — промълви Фарида. — Бедното ми семейство издаде протяжен стон и извика:
— Аллах защо ни изоставяш? — После зарида на майчините си гърди. Чуваше сърцето й да бие, чуваше шепота й.
— Бедното ми семейство… — И сърцето й спря. Асад остана абсолютно неподвижен в очакване гърдите й отново да се надигнат. Накрая се изправи и излезе от стаята. Скита се като в транс из останките от дома си и се озова пред къщата. Някой извика:
— Всички от семейство Атия са мъртви!
Ругаеха мъже, плачеха жени, пищяха деца, виеха линейки. Наблизо мина камион, натоварен с тела, покрити с бели чаршафи.
Чу някакъв мъж да казва, че къщата на великия вожд била улучена от бомба. Полковник Кадафи избягал, но семейството му загинало.
Асад Халил стоеше и слушаше онова, което говореха хората около него, ала всичко му се струваше някак много далечно.
После безцелно закрачи нанякъде и едва не попадна под колелата на една пожарна. Продължи да върви и стигна до склада за боеприпаси, на покрива на който лежеше мъртвата Бахира. Зачуди се дали семейството й е оцеляло. Във всеки случай, сигурно щяха да я търсят сред развалините в жилищния квартал. Щяха да минат дни или седмици преди да я открият на покрива, а дотогава трупът щеше да… Щяха да решат, че е умряла от взривните вълни.
За свое удивление, Асад Халил установи, че въпреки мъката му мислите му все още са ясни.
Бързо се отдалечи от склада. Не искаше да има нищо общо с това място.
И продължи да върви, останал сам на света. Всички от семейството ми са мъченици на исляма — каза си момчето. — „Аз се поддадох на изкушение и тъй като не бях в леглото си, аллах пощади живота ми. Но Бахира се поддаде на същото изкушение и сега е мъртва.“ Опита се да осмисли всичко това и се помоли на аллах да му помогне да го разбере.