— И кой го отнесе до съда, Хю?
Той се поколеба.
— Аз. Разбира се, че аз, Кейти, независимо колко си красива, аз не мога да се оженя за теб. Ти нямаш зестра, нямаш име, нямаш нищо. Сигурно разбираш това.
Тя успя да сдържи сълзите си.
— Освен това, вече от три години съм сгоден за дъщерята на графа на Томънд. Тази пролет тя ще стане на петнайсет и ще се оженим.
От устните на Катрин се отрони тихо възклицание. Тя преглътна и изправи рамене.
— Не ме интересува.
— Кейти — Хю взе ръката й. — нека да поговорим насаме.
— Не.
— Моля те.
Катрин наистина не се интересуваше от това какво още би могъл да й каже. Беше се изразил повече от ясно — щеше да се ожени само за дъщеря на благородник, такава, която има подходящо положение, която не е обедняла като нея.
Внезапно тя осъзна, че Лиъм се е изправил и е застанал до нея.
— Катрин е уморена, Бари. Разговорът ти насаме може да почака.
— Мисля, че не може — отсече Хю.
Катрин моментално усети напрежението между двамата мъже. Не беше преминало, бе само затаено и сега отново се нагнети. Те се мразеха и просто търсеха повод, за да се нахвърлят един върху друг. Тя почувства как въздухът помежду им се нажежава.
— Добре — каза Катрин и се приближи до Хю. Беше готова на всичко, само и само да избегне битката и да сложи по-бързо край на тази ужасна нощ.
Хю се усмихна, хвана я под ръка и я поведе към тясното стълбище. Катрин усещаше, че Лиъм ги гледа, усещаше неприязънта, която се излъчваше от него, но в момента не можеше да мисли за това. Въпреки първоначалния й смут, породен от факта, че след всички тези години Хю й се бе сторил напълно непознат, той беше нейният любим от детинство, беше й скъп приятел. И бруталният му отказ, жестокото му предателство я бе наранило до дъното на душата й. Както тайно се бе страхувала, Хю не я искаше, беше я забравил, беше избрал друга. Какво ще стане с мен сега, запита се с ужас Катрин.
И златният образ на Лиъм изпълни съзнанието й.
Хю затвори вратата на малката стая на горния етаж, в която нямаше нищо друго, освен рогозки и тясно легло.
— Можеш да спиш тук тази нощ, Кейти — каза той.
Катрин сви рамене. Беше му обърнала гръб и стоеше в средата на стаята, далеч от него.
Но Хю се приближи и застана точно зад нея.
— Катрин, съжалявам, че не си знаела и че си изминала целия този път с мисълта да се омъжиш за мен.
Тя не каза нищо. Но беше успяла да възвърне самообладанието си. Обърна се с лице към него и едва сега забеляза, че е малко по-висока от него.
— Но в същото време се радвам, защото ти си най-красивата жена, която съм виждал и защото ако не беше дошла, можеше никога да не се срещнем отново.
— Това няма значение — каза Катрин кратко.
— О, има. — Хю докосна лицето й. Тя трепна. — Аз съм ти приятел, Кейти. Ако помислиш малко, ще разбереш, че няма къде да отидеш. Можеш да се върнеш в Лондон, но там е само затворът на баща ти — Селинджър Хаус. Аскийтън е почти запустял и там ще бъдеш само бреме за чичо си и за роднините си, защото тяхното положение е далеч по-тежко от моето. Те загубиха всичко, когато баща ти загуби Дезмънд. Няма да се изненадам, ако решат да те изпратят обратно във Франция, макар че, като се замисля, те не могат да си позволят нито разноските за пътуването ти, нито издръжката ти в манастира.
Катрин усети как цялата настръхва от безпокойство. И от страх.
— Те няма да ме отпратят. Сигурно все пак ще могат да ме хранят. Ние имаме и други замъци и къщи.
— Касълмейн, Шанид, Нюкасъл и Касълайлънд — споменавам само някои от владенията на баща ти — са напълно обезлюдени. Всъщност, в Касълмейн живеят войници на кралицата. — Катрин възкликна ужасено. — Доколкото знам, родът ти още държи Дингъл, но той е само една малка кула и сега е доста пренаселен — каза Хю, като я гледаше. — Там няма да имат място за теб.
— Не ти вярвам!
— Не бих те лъгал, Кейти — промълви тихо той.
Катрин нервно приглади гънките на роклята си. Не беше и сънувала, че всичко може да бъде изгубено — всичко, освен Дингъл и може би няколко много малки, много стари крепости.
— Не можеш да останеш при роднините си — продължи Хю. — Нима искаш да се омъжиш за някой овчар? За някой селяк?
Тя го погледна и поклати отрицателно глава.
— Но можеш да останеш тук — каза Хю.
Катрин срещна дръзкия му поглед и й се доплака. Що за предложение беше това?
— Защо изглеждаш толкова изненадана? Смяташ ли, че ще те изоставя само защото съм сгоден за друга?
— Предлагаш ми дом? — попита объркано тя.
Той се усмихна.