— Взех го от Крие; чудо момче е той: такъв един малък, ама много го бива — продължи Джо, докато-помагаше на Дженъвийв да облече балтона, който беше направен по поръчка.
Джо нахлупи един каскет на главата й, после вдигна невероятно голямата яка на балтона, която опря о каскета и скри напълно косите й. Когато закопча яката отпред, бузите й се закриха, брадичката и устата й потънаха някъде дълбоко в дрехата и само внимателният поглед можеше да открие засенчените очи и по-малко засенченото от каскета, после, Тя закрачи из стаята; панталоните едва се подаваха, и то само когато балтонът се разтваряше при движение.
— Ето един любител на бокса, който е хремав и се страхува да не настине повече. Чудесно, чудесно! — засмя се Джо и с гордост заоглежда своето творение. — А как сте с парите, драги? Аз залагам десет срещу шест. Ще заложите ли за по-слабия?
— Кой е по-слабият? — запита Дженъвийв.
— Панта, разбира се — обидено отвърна Лоти, уверена, че за това не може да става и въпрос.
— То се знае — любезно каза Дженъвийв, — само че аз не разбирам много от тия неща.
Този път Лоти само стисна устни, но лицето й издаваше, че отново се обиди. Джо погледна часовника си и каза, че е време да тръгват. Сестра му
си обви ръцете около шията му и силно го целуна по устата. Тя целуна и Дженъвийв и ги изпрати до пътната врата, а докато вървяха тримата, братът бе прихванал сестра си през кръста.
— Какво значи десет срещу шест? — попита Дженъвийв, а стъпките им ехтяха в мразовития въздух.
— Това, че ме смятат по-силния, че съм фаворитът — отговори той. — Един залага десет долара, че аз ще спечеля, а друг шест — че ще загубя.
— Но ако ти си фаворитът и всеки мисли, че ти ще спечелиш, ще се намери ли някой да заложи против тебе?
— Точно затова се състезаваме, защото мненията са различни — засмя се той. — При това съвсем не са изключени изненади: някой неочакван удар или пък нещастен случай. Всичко става — добави той мрачно.
Тя трепна и се притисна о него, сякаш искаше да го защити, а той се засмя уверено и бодро.
— Чакай, ще видиш. И не се плаши в началото. Първите няколко рунда ще бъдат свирепа работа. Там е силата на Понта. Той е, див, сипе всякакви удари — същински ураган; и побеждава противника си в първите рундове. Надвил е много боксьори, далече по-добри и по-съобразителни от него. Аз трябва да удържа в началото — това е всичко. После неговата е свършена. И точно тогава аз ще мина в настъпление. Само гледай. Ти ще разбереш кога съм минал в настъпление. И ще се справя с него, ще видиш.
Те дойдоха до едно здание на ъгъла на тъмна улица — минаваше уж за спортен клуб, а всъщност беше място само за боксови мачове, които ставаха тук надзора на полицията. Джо се отдръпна леко от Дженъвийв и продължиха на почетно разстояние един от друг чак до входа.
— Каквото и да правиш, дръж ръцете си в джобовете — предупреди я той. — Всичко ще мине добре, въпрос е само на няколко минути.
— Той е с мене — каза Джо на портиера, който разговаряше с един полицай.
Двамата мъже го поздравиха приятелски, без да обръщат внимание на спътника му.
— Те никога нищо не забелязват, никой няма да се досети — уверяваше я Джо, като се качваха по
стълбите към втория етаж. — Дори да подушат нещо, няма да знаят коя си, а пък щом е за мене, и дума няма да обелят.., Ето, влизай тук.
И той бързо я вмъкна в някаква малка стая, като канцелария, сложи я да седне на един прашен стол с продупчена седалка и излезе. След няколко минути се върна, загърнат в дълъг, халат, с платнени обувки на краката. Цялата трепереща, тя се притисна о него, а той нежно я обгърна с едната си ръка.
— Не бой се, Дженъвийв — каза той одобрително, — всичко съм уредил. Никой няма да разбере.
— Страх ме е за тебе, Джо — промълви тя. — За себе си не мисля, а за тебе.
— Не мислиш ли за себе си? Аз пък смятах, че от туй се плашиш.
Погледна я смаян — величието на женската душа блесна пред него повече от всеки друг път, а той доста бе виждал от това величие в Дженъвийв. Занемя за миг, след това промълви, като се запъваше от вълнение.
— За мене, значи? И не мислиш какво ще кажат хората за тебе? За нищо друго не мислиш освен за мене, за нищо друго? …
Раздразнено почукване на вратата и още по-раздразнен глас, който избоботи: „Хайде, какво още се туткаш, Джо!“, го върнаха към това, което му предстоеше.
— Една последна целувка, бързо, Дженъвийв — прошепна той с благоговение. — Това е последният ми мач и сега, когато ще ме гледаш, ще се бия както никога досега.
Устните й бяха още топли от неговите, когато тя изведнъж се видя сред група младежи, които се блъскаха, без да й обръщат ни най-малко внимание. Няколко от тях бяха свалили саката си и бяха по ризи с нашити ръкави. С тях тя влезе в залата през задната врата и всички накуп бавно тръгнаха по една от страничните пътеки. Лошо осветената зала, голяма като плевня, беше претъпкана, а през облаците тютюнев дим всичко изглеждаше някак странно, разкривено. Струваше й се, че ще се задуши. Глъчката от басови мъжки гласове се прорязваше от крясъците на момчетата, които продаваха програми и сода. Тя долови някой да предлага: „Десет срещу