Той вдигна ролетната врата към малкото помещение и опита да се ориентира сред вещите. Като за съдържание на целия му живот, нямаше много с какво да се похвали. Десетина кашона и чувала и няколко стари мебели, които сестрата явно бе сметнала за твърде хубави, за да ги разкара.
Той намери първото нещо, което му трябваше, почти веднага — малък флакон спрей, който бе получил от един приятел и беше скрил между чорапите си.
„T-Spray“ пишеше на него, останалата част от текста беше на немски.
Вторият предмет му отне малко повече време и за няколко паникьосани минути си въобрази, че тя е намерила и изхвърлила това, което търсеше.
Но после намери дървената кутия в кашон с книги джобен формат и облекчен я пъхна в джоба си.
All good to go!
Още няколко задачи, после щеше да е готов за среща с Мике Хаселквист, a.k.a. Number fifty-fucking-eight.
Онова с номера на сметката все още смучеше здраво… Как, по дяволите, бе могъл да пропусне да вземе нещо толкова просто като скапана химикалка?
Беше викал и трещял в колата почти през целия път до Шерхолмен, където остави Рейнман.
Пичът не беше казал и дума. Просто си бе седял с шибаната чанта на коленете. Беше я гушнал, като че тя беше малко дете.
Ама че играч!
Беше инсталирал цялата простотия, сигурно му бяха платили тлъста пара, а след това помагаше на HP, пълен непознат, за да проникне вътре!
На това му се казва whacko!
Нямаше акъл дори да вземе пари за услугите си, въпреки че HP, в пристъп на гузна съвест, му бе предложил няколко хиляди, преди да се разделят. Той само бе измрънкал нещо, че прави услуга на един брат и дори не беше казал чао, преди да изчезне в пороя.
След няколко метра сякаш никога не го бе имало.
Mange sure knew how to pick’em…
Тя се събуди чак следобед. Бърза закуска и душ, за да отмие и последната мъгла от главата си. Смяната ѝ започваше в седем, а тази вечер положението беше наистина сериозно.
Тя имаше само смътни спомени от посещението на Хенке. Беше наприказвал сума несвързани безсмислици за Мике и онази Игра, от която, изглежда, продължаваше да не може да се откъсне.
Всъщност това трябваше да я разтревожи, но какво общо имаха Мике и Хенке, освен подобни телефони?
След срещата в „Стюрекатен“ тя беше направила няколко дискретни проверки в регистрите. Мике се беше оказал безупречен, а всичко, което бе разказал, изглежда, беше истина и тя се беше успокоила с това.
Но ето че изведнъж Хенке се появи на вратата ѝ и надрънка цял куп глупости. А най-странното, а също и най-притеснителното, беше, че той, изглежда, знаеше доста за Мике. Да не би да я беше следил, да си беше играл на таен защитник?
Хенке твърдеше, че Мике само си играе с нея, че зад интереса му има скрити мотиви. Но тя не си спомняше Мике някога да е задавал необичайни въпроси или да се е държал странно, с изключение може би на онзи път, когато тя се опита да огледа телефона му по-отблизо.
Всичко беше една проклета бъркотия, на която не ѝ се виждаше краят. Тя не можеше дори да мисли по въпроса. Вместо това трябваше да се съсредоточи върху работата си, днес повече от всякога.
Тя се преоблече, взе и спортните си дрехи и се приготви да тръгва. Една тренировка преди смяната със сигурност щеше да я разбуди и да ѝ помогне да прочисти мислите си.
На излизане провери телефонния секретар.
Две съобщения.
Първото беше от нея самата и тя го прескочи моментално веднага щом чу встъпителните думи.
Другото беше от Мике.
„Здрасти, аз съм. Можеш да ми звъннеш, просто исках да чуя гласа ти. Ще пробвам и на мобилния. Цунки.“
Тя не беше сигурна дали ѝ харесва да получава „цунки“-съобщения на секретаря си.
Беше малко прекалено интимно за вкуса ѝ. Но от друга страна, тя самата бе избрала да му даде домашния си номер. Провери мобилния. Съвсем вярно, той бе звънял, докато телефонът беше изключен.
На гласовата поща имаше подобно съобщение.
Може би щеше да му се обади след тренировката — ако успееше, разбира се.
На мобилния ѝ телефон имаше още едно съобщение:
„Здрасти, Селандер от сапьорите се обажда. Исках само да ти кажа, че експлозивът в Танто определено е силен, но не е бил зареден. Тоест хем опасен, хем относително безопасен. Който и да има зъб на брат ти, не е искал да го убие. Реших, че ще искаш да знаеш. Чао!“
Опасен, но безопасен…
И какво означаваше това за Хенке и неговата история?
Тя не знаеше.
Намираше се на „Бергсундсгатан“ в „Хорнстул“ и беше яхнал мотопеда paparazzi-style. Козела не беше злопаметен или просто напушеният разбойник бе забравил, че HP е съсипал предния му скутер. Във всеки случай нямаше проблеми да го вземе назаем. Срокът на годност на сааба бе започнал да изтича, освен това в центъра беше по-удобно човек да се придвижва на две колела. Нямаше проблеми с паркирането, а всички пътища за бягство бяха отворени.