Втурна се в оградения със стена двор и без да забавя крачка, се насочи към лоста за килими в единия край. Горилата тръгна след него, буквално му дишаше във врата, беше толкова близо, че той чуваше пухтенето му.
HP скочи върху лоста, а от там към върха на стената, високо горе. Хвана се за ръба и замаха диво с крака срещу стената, за да прехвърли тялото си.
Получи се!
Той с усилие се пребори със стената и прехвърли единия си крак през ламаринения ръб. Но в същия миг, когато опита да изтегли и другия крак, усети как го хващат за крачола и се оказа яхнал стената, опитвайки се с все сила да се задържи и да се спаси.
С периферното си зрение видя преследвача и усети как той търси по-добър захват около глезена му.
HP ритна панически с левия си крак, за да опита да се измъкне. Внезапно кракът му срещна нещо твърдо, той чу изгрухтяване и без предупреждение хватката около глезена му се отпусна. Всичко се случи толкова изненадващо, че HP изгуби равновесие и се строполи право в лехата от другата страна на стената.
Падна леко напред по лице и устата му се напълни с пръст.
Когато няколко секунди по-късно се отправи залитайки към близката порта, която предположи, че води към улица „Санкт Ериксгатан“, виковете на горилата от другата страна още се чуваха.
Веднъж озовал се на улицата, той се отказа от най-близката метростанция и вместо това спринтира по „Карлбергсвеген“ към станцията при „Оденплан“. След като четири минути по-късно стигна до входа и намали скоростта, той установи, че цялото му тяло трепери.
приветства го екрана, когато седна във вагона и овладя треперещите си ръце.
С друга думи, щеше да стигне до апартамента си тъкмо за да види всичко на повторение и да попие любовта на феновете. По дяволите, ама че яко!
Когато външната врата се затвори зад нея, Ребека бе толкова уморена, че едва бе в състояние да продължи с новата си рутина. За миг си поигра с мисълта, че този път може всъщност да пропусне, че и така всичко е наред. Но след това безпокойството я обзе и тя отдели почти три минути да заключва, отключва и после пак заключва всички четири резета и ключалки по вратата.
Щом най-накрая бе доволна и бе достатъчно убедена, че всичко работа и апартаментът е обезопасен, тя хвърли подгизналите си тренировъчни дрехи в малката пералня, запъти се несигурно към всекидневната и рухна върху дивана.
— Здрасти! — каза тя по посока на спалнята, но никой не отговори.
Отдавна не бе имало никой там.
И все пак трябваше да каже нещо, каквото и да е, за да не се чувства толкова самотна.
— Здрасти… — отговори внезапно някакъв глас и сърцето ѝ прескочи, преди да чуе продължението и да осъзнае, че чува собствените си думи.
— … позвънили сте на Ребека. В момента не съм у дома, но оставете съобщение и ще ви се обадя.
Тя се хвърли към телефона и успя да вдигне слушалката, преди сигнала на телефонния секретар, но който и да бе звънял, вече беше затворил.
Да го вземат дяволите! Беше пуснала безшумния режим на телефона, докато правеше йога упражнения предната вечер, и явно бе забравила да пусне звука обратно.
Е, ще звъннат пак, ако е важно.
Имаше голям шанс обаждането да е било от службата и да става дума за извънредна работа, нещо, за което тя, необичайно, точно сега нямаше настроение.
Интензивните тренировки през последните дни я бяха изцедили и тази вечер искаше единствено да спи. Може би кратка тренировка утре сутринта, но останалата част от свободния си ден мислеше за разнообразие да прекара в почивка, от каквато силно се нуждаеше.
Тя прегледа списъка с разговорите. Съобщенията бяха напомняния от нея самата.
„Ребека, не забравяй да си запазиш час в пералнята и да платиш сметката за «Неспресо», срокът е до двайсет и пети.“
„Засили тренировките със зига, Нормѐн.“
„Довечера ще дават документалния филм за серийните убийци, който трябва да гледаш. «Дискавъри», от осем.“
Тя се усмихна накриво на собствените си заповеди, докато триеше съобщенията. Странно колко различен звучеше гласът ѝ, когато го слушаше на запис. Сякаш на лентата бе записан друг човек. Далечен роднина с някои общи черти, но по-строг и хладен. Но от друга страна, качеството на звука не беше най-доброто. В действителност смяташе, че е доста глупав навик да използва така телефонния секретар. Може би беше време да си вземе нов мобилен телефон? Тогава би могла да си записва напомнянията, вместо да продължава с безкрайното звънене. Ето малък проект за следващия път, когато има повече свободно време.