Но точно когато отвори уста, Манге я прекъсна.
— Виж, Ребека, така и така като си тук, има нещо, което винаги съм искал да ти кажа.
— Окей — каза тя кратко.
Нямаше време за закъснели обяснения в любов, но от друга страна, в момента имаше нужда от помощта му. „Търпение, Нормѐн!“
— Амии, Ребека… аз винаги… имам предвид… ох, по дяв…
Той си пое дълбоко дъх, изглежда, в опит да се овладее.
— Ти и Даг, всичко това, което се случи с HP… нали знаеш?
— Ммм… — отвърна тя очаквателно.
— Ами, значи… Аз винаги съм искал… да те помоля за прошка, С Даг бяхме братовчеди, вие се с-срещнахте чрез мен, така да се каже и…
Той сведе поглед към щанда. Внезапно на нея ѝ прилоша. Вероятно от жегата.
— Та, значи — въздъхна той и направи последен опит. — В-винаги съм чувствал, че имам известна в-вина за всичко — каза заеквайки. — Че по някакъв начин грешката е моя, разбираш ли?
Той я погледна умолително, а тя всъщност нямаше представа какво да отговори.
— Даг беше по-голям от мен, а ние не бяхме особено близки, н-но знаех много добре що за човек беше. Знаех, че говорят за него, че може да е агресивен и… че баща му се е махнал, защото Даге го е спукал от бой. Та, носеха се всякакви слухове, но аз не посмях да кажа нищо… на теб, имам предвид.
Той отново се загледа в щанда.
Ребека пое дъх дълбоко.
Той какво очакваше да му каже?
Прилоша ѝ още повече. Въздухът в магазина беше задушен и блузата бе започнала да лепне по тялото ѝ. Трябваше да сложи край на този въпрос, да насочи разговора обратно в правилна посока и то бързо.
— Виж, Манге — започна тя толкова овладяно, колкото можеше. — Всички сами вземаме собствените си решения, ти, аз, Хенке и Даг. Правилно или грешно, ние сме направили избора си и с времето човек трябва да понесе последствията. Аз се влюбих в Даг, аз реших да се преместя да живея с него и аз не подадох оплакване, когато нещата започнаха да излизат от контрол. Отговорността е моя.
„Истината, цялата истина и нищо друго освен болезнената, шибана истина“, помисли си тя твърдо. „Достатъчно по темата!“
— А сега за Хенке, чудя се…
— Но ти не разбираш! — прекъсна я той с колеблив глас. — HP ми разказа, че е мислел да го убие. Че е искал да отнеме живота на Даге! Разказа ми какво ти е причинил онзи мръсник и колко много го е мразел. А аз, аз не направих нищо. Не се опитах да го спра, не казах на никого, а после всичко отиде по дяволите. Даге мъртъв, HP в затвора, а ти…
Той се спря и я погледна натъжено.
— На теб също не ти се размина, Ребека.
Той млъкна и тя изчака няколко секунди, за да се съвземе. Той, но и тя самата се нуждаеше не по-малко от прекъсването. Гаденето обливаше цялото ѝ тяло с пълна сила и тя бе принудена да стисне очи за няколко секунди, за да преодолее порива да повърне.
— Единственият, който се отърва, бях аз — продължи той. — За мен животът си продължи почти все едно нищо не се беше случило. Само ако бях казал нещо, ако бях разказал на някого какво се въртеше в главата на HP, може би всичко щеше да се развие по друг начин. Или поне да му бях казал да се откаже. Но не го направих. Не знам защо. Единственото, което знам, е, че можех да направя повече, за да предотвратя това, което се случи. Много повече!
Той отново замълча, изглежда, изучавайки неопределено петно на пода.
Да го вземат дяволите, този разговор определено не тръгна така, както тя очакваше!
Имаше чувството, че кислородът в задушния, малък магазин е на привършване. Стените се приближаваха, миризмата на дим пареше носа ѝ и внезапно бръмченето на всички електронни джаджи премина в един-единствен изнервящ, режещ тон, който пронизваше главата ѝ, сякаш заковаваше мозъка ѝ за вътрешността на черепа.
Стисна очи, преглътна няколко пъти и когато си възвърна контрола над тялото, си проправи път покрай Манге към малкия бокс, който мерна зад перлената завеса.
Хладка вода от мръсна чаша. Дълги, ободряващи глътки, които отмиха всички нежелани мисли. Стегни се, по дяволите, Нормѐн!
Макар той, изглежда, да имаше плачевна нужда от това, тя определено не беше дошла, за да се изповядват с Манге. Да се помотаят и да задълбаят в миналото. Гадното беше, че всъщност можеше само с няколко думи да го освободи от една част от греховете му. Да му каже кой беше истинският убиец в компанията. Но нещо ѝ говореше, че истината нямаше да ги освободи, най-малко пък нея.
По-добре да се върне към настоящето, да се съсредоточи върху задачата и да се махне оттук. Стига да се добереше до Хенке, всичко щеше да се оправи, беше убедена в това, макар и да не знаеше точно защо.