Анджела повдигна кутията. Беше твърде тежка, за да съдържа само сапфирите.
Вдигна рамене, внесе я в апартамента и я постави на барплота, за да я огледа по-подробно. Вътре нещо хлопаше, сякаш съдържаше предмет с неправилна форма, който се движеше свободно и се удряше в стените й. За момент си помисли, че може да е бомба, но в това нямаше никаква логика. Ако искаш да убиеш някого, не наемаш частна куриерска фирма, за да достави бомбата до стаята на жертвата, а я изпращаш по пощата, като нормален психопат. Освен това пакетът, съдържащ бомба, трябва и на вид, и на пипане да е съвсем обикновен, банален до скука, за да може нищо неподозиращата жертва най-спокойно да го разопакова, задействайки взривното устройство. В типичния случай това е ластик, който се освобождава при повдигане на капака, пиронът удря капсул-детонатора и останалото е мълчание. Така бе действал Юнабомбър и определено беше свършил добра работа. Този пакет обаче просто не беше достатъчно банален. Как щеше капакът да освободи механизма, след като целият беше омотан в тиксо? Не, сигурно вътре имаше нещо друго. Анджела отвори сгъваемото си джобно ножче и внимателно разряза тиксото, после с острието повдигна едва-едва капака на кутията и надникна в нея.
И видя главата на Пак, отрязана чисто под адамовата ябълка.
Анджела потрепери от отвращение и изпусна ножчето. Боже. Погледна още веднъж, за да се убеди. Отвътре се носеше ужасна воня, включително на спирт. Сигурно убиецът бе използвал някакви химикали, за да забави процеса на разлагане и да прикрие миризмата на смърт. Усети, че й се повдига. Дръпна се крачка назад, пое дълбоко дъх и се върна до барплота. След двайсет години в бизнеса тя неведнъж се бе срещала лице в лице със смъртта, но никога не бе виждала такова нещо. Насили се да хвърли още един поглед.
Сабо Пак изглеждаше странно спокоен. Очите му бяха отворени, празни и безметежни. Зениците бяха разширени докрай, върху еклерите бе започнал да се образува тънък бял слой в резултат от изсъхването. Анджела си каза, че е умрял мигновено, или поне достатъчно бързо, за да не позволи на болката да изкриви трайно чертите на лицето му. Когато човек умре, всичките му мускули се отпускат, за да се стегнат отново с настъпване на вкочаняването. Анджела се дръпна крачка назад. Беше чувала за случаи, когато отрязани глави са помръдвали с лицевите си мускули, примигвали са с клепачи, дори са изкривявали устни в гримаса след смъртта. Запита се преди колко ли време е била отрязана тази. В деветдесет процента от случаите клепачите са първите части на тялото, които се вкочаняват. Като се имаше предвид, че неговите още не се бяха вкочанили, смъртта бе настъпила най-много преди няколко часа. Анджела вдигна ръка пред устата си.
Сабо бе умрял с отворени очи.
Дори в най-тъмните гънки на подземния свят обезглавяването се смята за особено гнусно престъпление. Само най-бруталните банди го практикуват. И най-вече като средство за сплашване. Картелът „Лос Зетас“ в Мексико. „Джамаат“ в Тринидад. Талибаните. ИДИЛ. „Ал Кайда“. В края на краищата отсичането на глава не е нещо, което се върши по прищявка. Освен ако не носиш със себе си брадва или двуостър меч, тази работа изисква планиране. Съвременните методи нямат нищо общо с гладкия срез на гилотината.
Има няколко начина да се отреже глава. Най-разпространеният е всъщност най-труден: прерязва се гърлото с къс нож, за да се прекъсне каротидната артерия, после главата се отделя от трупа, като се отсича с мачете или нещо такова. Идеята е трупът първо да се обезкърви, за да се избегне артериалната струя. Иначе убиецът ще се омаже целият в кръв.
Всъщност е доста по-трудно, отколкото изглежда. Често са нужни два или повече удара с мачете, за да се пререже гръбначният стълб. Защото мачетето, разбира се, е направено за рязане на растителност, а не на кости. Тактически боен нож или извитият непалски меч „Кукри“ не биха се справили много по-добре със задачата. За целта някои банди прибягват до триони. Проблемът е, че да прережеш врата на човек с трион също не е детска игра. Острието на триона е съставено от малки, отделно подострени зъбци, което е сигурна гаранция, че наоколо ще хвърчи кръв, примесена с парченца месо. Когато „Лос Зетас“ обезглавяват жертвата си с моторен трион, после е трудно да се познае чия е главата и дали изобщо е глава. Това върши работа, ако целта ти е да подхвърлиш чувал с отрязани глави на стъпалата пред кметството, но не и ако искаш да си получиш парите след поръчково убийство или да сплашиш конкретен обект.