— Този — отсякох аз и поставих пистолета встрани.
Ботиста прехапа устна. Бръкна под тезгяха за лист и молив, написа цената и плъзна листа към мен. Повдигна вежда. Аз погледнах написаното и кимнах. Искаше четири хиляди за пистолета, което правеше около петстотин щатски долара. У дома можеше да се купи чисто нов за по-малко, а този не беше и в трета младост. Но за улично оръжие без сериен номер и документирана история си беше направо без пари. Бръкнах в пътната си чанта и сложих на плота четири банкноти по хиляда долара.
— Парите ти не бяха ли другаде? — попита Ботиста.
Не отговорих.
Ботиста порови с ръка зад тезгяха и постави седем патрона на плота пред мен. Шест за пълнителя и един за в цевта, ако предпочитах да го нося зареден и готов за стрелба. Един от патроните се претърколи към мен и аз го спрях с върха на пръста си. Няколко мига и двамата мълчахме. Вдигнах патрона за ръба на гилзата и го огледах. Беше китайски, с кух връх.
— Слушай, туристе — каза накрая той. — Не те знам кой си и в какво си се набъркал. И, честно казано, не ми пука. Не ми влиза в работата. Но познавам този град. Знам как се отнасят тук към неканени гости. Ако почнеш да размахваш този пистолет, ще се набуташ в такива лайна, че ще се чудиш откъде ти е дошло. И нямам предвид само ченгетата. Ако човек с твоя цвят на кожата започне да пука по местни, ще избухне война.
— Прав си — казах аз. — Не ти влиза в работата.
Ботиста разпери ръце и повдигна рамене. Извади от джоба си визитка, написа нещо на гърба й и ми я подаде. Отпред беше празна, ако не се броеше голям воден знак с формата на разцъфнал лотос. Отзад имаше международен телефонен номер.
— Звънкай, ако ти потрябва нещо друго освен патрони.
8
Виктория Харбър, Хонконг
На шейсет километра от мястото Лорънс мина през бариерата, паркира мотоциклета, измъкна от джоба на якето си връзка ключове и отключи катинара на контейнера. Вратата се отвори сред облак прах. Той заопипва в тъмното, докато не откри кабела, провесен от тавана, и щракна електрическия ключ. Лампите примигнаха и светнаха.
Отвътре контейнерът не беше нищо особено. Спартански функционален, приличаше на малък апартамент. Имаше походно легло, дървен стол, бюро и в дъното — сандък с провизии. Най-близката тоалетна беше химическа — отсреща през улицата, а в контейнера имаше каса минерална вода и пластмасов леген вместо мивка. Всичко, от което би могъл да се нуждае един мъж. До приключване на операцията това щеше да бъде неговият дом.
Лорънс беше едър като бик — метър и деветдесет и пет, близо сто и двайсет килограма. Минаваше трийсет, но не му личаха. В предишния си живот се бе опитал да служи в армията. Родом от Тенеси, беше почти преминал първоначалното военно обучение, но го уволниха дисциплинарно заради побой над друг новобранец, когото бе оставил полужив. Макар никога да не бе участвал в бойни действия, първоначалното обучение му бе помогнало да придобие завидна физическа форма. В никакъв случай не можеше да мине за красив — лицето му беше грубо и надупчено от сипаница, сламената му коса стърчеше във всички посоки, — но определено не беше и грозен. Можеше да вдига 200 кг от лежанка и да сваля капачки на бирени бутилки с изстрели от своя зиг-зауер. Но не обичаше да използва пистолет, освен когато се налагаше. Все пак това беше част от професията му. През живота си бе убил много хора — мъже, жени и деца — и за нищо не съжаляваше; би го направил отново, без да му мигне окото. Лорънс не притежаваше високата нравственост и дисциплина на истински войник, но знаеше добре кой е.
Един наемен убиец.
За пръв път бе влязъл в допир със смъртта в Банкок преди шест години, когато го бяха наели да разпита виетнамски наркопласьор, отишъл там на почивка. Беше го проследил от летището до един китайски ресторант, близо до Сукумвит. Когато човекът отиде в тоалетната, Лорънс се приближи до масата и изсипа в чая му препълнена супена лъжица изсушен екстракт от татул. Татулът е обикновено на вид растение с бели цветове, което вирее по целия свят. На вкус е като долнопробен билков чай и съдържа в огромна концентрация смъртоносен токсин, наречен скополамин. Използва се в медицината за лечение на язва, паркинсон, проблеми с уринирането и други заболявания. В големи дози води до фатален изход, като преди това предизвиква повръщане, страхова невроза, амнезия, висока температура, халюцинации и накрая колапс на кръвообращението. Понякога смъртта може да настъпи след часове, като през цялото време жертвата изпитва ужасни физически и психически страдания.