За пръв път зърна целта в малко селце, недалече от град Миткина, където бронираният камион бе спрял да зареди. Лорънс премина буквално на метри от него на бензиностанцията; чуждестранните войници не изглеждаха особено неспокойни, стига човек да не се заглеждаше твърде много в товара. Пратката беше натоварена в каросерията на камиона и покрита с брезент. Без да го забележат, Лорънс се приближи крадешком от другата страна на камиона и надникна вътре. Онова, което видя, спря дъха му. Никога преди не бе виждал нещо толкова ценно и в същото време опасно. И понеже не искаше отново да му се изплъзне, дискретно прикрепи към него джипиес чип, за да знае във всеки момент къде се намира. Все още бе рано да се намесва.
Това не беше неговата задача.
От този момент нататък Лорънс следеше всичко от разстояние. Бронираният камион премина през безкрайната пустош на щата Шан и се насочи към Манделей. В Шан почти няма болници. Нито летища и хотели. Нито пътища. През Шан минава едно-единствено шосе, което свързва Качин с Манделей, и то е строено от британците преди повече от сто години. Пътят се вие през планините като змия. Яхнал мотоциклета си, Лорънс следваше камиона на удобна петнайсеткилометрова дистанция, спокоен, че няма опасност войниците да го забележат. Така бе в състояние, ако се наложи, да ги проследи до края на света.
Когато стигнаха до Манделей, войниците прехвърлиха пратката на селскостопански камион с открита каросерия, е който да стигне незабелязано по магистралата до Рангун, на южното крайбрежие на Бирма. Когато Лорънс пристигна там на следващия ден, камионът беше паркиран в двора на една фабрика, близо до пристанището. Той наблюдаваше отдалече как контрабандистите я продухаха с азот и я опаковаха в дебели найлони. Очевидно искаха да я херметизират. Найлоновата обвивка пречеше на сигнала от джипиес устройството, което Лорънс бе поставил, но той имаше резервен план.
Същата вечер, докато пратката се товареше на малка яхта, плаваща под хонконгски флаг, той се приближи, преструвайки се на пристанищен работник, и незабелязано прехвана транспондера на яхтата. Така, накъдето и да се отправеше тя, Лорънс щеше да я открие. Ако изпратеше сигнал за бедствие, той щеше пръв да научи. Щеше да изчака, докато се отправи в открито море, и да я проследи на лаптопа си. Когато яхтата тръгна към Хонконг, той взе самолета за там и зачака пристигането й. Щом тя хвърлеше котва на пристанището, той щеше да е готов.
Но тогава се появиха онези пирати и провалиха всичко.
Когато научи за обира, Лорънс изпадна в дива ярост. Престъпниците се оказаха хитри. Първото нещо, което направиха, бе да прекъснат транспондера. Сигналът изчезна и той загуби връзка с яхтата. Отначало си помисли, че е потънала или е попаднала в област на атмосферни смущения. Когато сигналът не се появи след час, той вече знаеше, че се е случило нещо по-лошо. Уплаши се, че мисията му се е провалила. Прекара цял ден, без да отделя поглед от екрана на компютъра си.
Яхтата беше изчезнала безследно. Но на нейно място се появи надуваемата спасителна лодка.
Щом единият от пиратите я спусна на вода, се задейства проследяващото й устройство и сигналът веднага изскочи на екрана на лаптопа. Лорънс щеше да се побърка от радост. Това беше дар от Бога. Той проследи сигнала до плажа и успя да залови плячката си, без някой да го види. Перфектно изпълнение. Нямаше намерение да убива хлапето, или поне не веднага. Искаше най-напред да го помъчи. Но не очакваше, че непознатият крие пистолет зад гърба си, и се принуди да вземе бързо решение. Опита се да го рани, но го простреля в белия дроб. Хлапакът умираше, което силно затрудни разпита. Едва говореше, дробовете му се пълнеха с кръв. Лорънс направи всичко по силите си. Пиратът не обели дума за пратката, но си изпя всичко за стратега. Последните му думи бяха за нея — за плана, за псевдонима, който ползваше, за хотелската й стая. На Лорънс не му бе нужно повече.
Той се усмихна. В известен смисъл цялата случка му бе спестила много неприятности. По първоначален план самият той трябваше да нападне контрабандистите, когато стигнеха до Хонконг. Така не му се наложи да се бие с трима тежковъоръжени паравоенни, а само е един вироглав крадец. А със стратега щеше да се оправи много лесно. Когато хлапакът умря, Лорънс отряза главата му като трофей и я изпрати в хотелската и стая вместо предупреждение. Ако тя приемеше исканията му, щеше да се окаже голям късметлия. Още щом го отведеше до целта му, той щеше просто да я убие и да си продължи по пътя. Дори и да не изпълнеше указанията му обаче, Лорънс нямаше притеснения. В мига, когато найлоновата обвивка бъдеше свалена, той щеше да засече сигнала от проследяващото устройство. А когато това станеше, той щеше да грабне оръжието, да отиде до мястото на сигнала и да й отнеме пратката със сила. След месеци чакане тя щеше най-после да бъде негова.