И така, Анджела събрала екип.
Задачата изисквала общо трима души: Капитана, Джим Холмс и Сабо Пак. Докато изреждаше имената им, аз кимах. Бях работил с Капитана още преди онзи удар в Куала Лумпур. Беше солиден, почтен гангстер, който никога не би предал другаря си. Също като мен и той живееше според свой собствен етичен кодекс. Беше помогнал на повече от хиляда души да избягат от комунизма през осемдесетте и нито веднъж не бе допуснал някой да загине в морето. Не беше от онези, дето ще ти забият нож в гърба. Допадаше ми. Стана ми мъчно, като чух, че е загинал.
Докато Холмс беше напълно различен. Не го познавах лично, но му се носеше славата. И то лоша. Вечно треперещ от страх наркоман, по чудо отървал затвора след поредица банкови обири в Нова Зеландия. Снимката му се появи на първа страница във всички местни вестници, така че го издирваха в цяла Азия. Беше добър в работата си, доколкото бях чувал, но никой не искаше да работи с него заради публично известната му физиономия и вечно киселото му настроение. Поверената му роля беше перфектна за него, понеже не включваше появяване пред хора. Ако нещата се бяха развили благоприятно, щеше да замине за Сеул, да си купи ново лице и да му останат достатъчно пари, за да започне нов живот в Прага. Чувал бях, че не бил лош човек, стига да не гълтал с шепи ксанакс и да не смъркал дебели линии кокаин.
Сабо Пак беше единственото име, което нищо не ми говореше.
След като Анджела се свързала с тях, екипът се събрал в един апартамент в „Тамани Хол“. Задачата била съвсем проста. Капитана, Холмс и Пак щели да устроят засада на контрабандистите в открито море, докато Анджела щяла да направлява атаката с тайното си джипиес устройство. След което екипът щял да донесе камъните обратно в Макао, където Анджела да ги даде на някаква мошеничка — Елишева — да й ги шлифова, за да им придаде търговски вид и същевременно да ги направи неразпознаваеми. Накрая Анджела щяла да ги продаде на свободния пазар в Банкок. Капитана, Холмс и Пак щели да получат своя дял в брой и всички щели да бъдат богати. Страхотен план.
Но нещо се объркало.
Анджела ми разправи с най-големи подробности всичко, което се бе случило в деня на удара. Капитана задигнал рибарско корабче от пристанището на Шънджън. Избрал такова, което не се ползва често, за да не забележат веднага липсата му. С останалите членове от екипа се срещнали пред хотел „Монте Карло“, недалече от брега на Макао. Били монтирали на корабчето някаква апаратура за заглушаване на радиосигнали, за да не ги хванат. Анджела им била дала телефон за еднократно ползване, за да се свържат с нея, след като свършат работата. От този момент нататък трябвало да комуникират само с есемеси. Анджела се върнала на брега, а останалите излезли в открито море. По изгрев-слънце на другата сутрин всички щели да бъдат богати.
Анджела прекарала нощта на задната седалка на лимузината си. Макар че самата тя не била на кораба, работата й не била приключила. Трябвало да следи курса на яхтата, за да знаят хората й къде да я причакат. Скритото джипиес устройство изпращало сигнал, който се обработвал със специална програма на компютъра й. Малко преди зазоряване тя дала на екипа си нужните координати. Те заели позиция в гъстата мъгла, откъдето трябвало да мине яхтата; ако всичко вървяло по план, контрабандистите щели да им кацнат на мушката. Щяла да бъде перфектна засада.
Анджела наблюдавала на лаптопа си как сигналът от джипиеса се приближава все повече.
Тя не можела да знае какво се случва в открито море. Когато двата съда се доближили на няколко километра, хората й включили заглушаващата апаратура. Системата й за следене угаснала и близо два часа тя не улавяла никакъв сигнал. Когато телефонът й най-после иззвънял, се получил есемес от Сабо Пак. Сапфирите били у него, но Капитана и Холмс били мъртви. Това натъжило Анджела, но поне си мислела, че операцията е приключила. Прибрала се в хотела и зачакала Сабо да дойде при нея.
Сабо Пак така и не се появил. Уговорката била да се видят в хотела вчера по обед. Поне така гласял есемесът. Ако всичко вървяло по план, Сабо трябвало да закара рибарския кораб обратно до Макао и да го изостави някъде по-далече от брега. Като за по-сигурно щял да залее палубата с индустриален почистващ препарат. След което да се прибере право в леговището.