Той постави пръста си на спусъка.
Още една минута.
Яхтата вече беше толкова наблизо, че Сабо виждаше на борда две човешки фигури. На платнен сгъваем стол в носовата част седеше младеж с провесен на врата бинокъл. По средата на палубата беше застанал прав по-възрастен мъж с цигара в уста.
Сабо избра наслуки пушача — висок азиатец, мършав като скелет и плешив като бебе — и го огледа през оптическия мерник. По шията надолу към раменете се спускаха сложни татуировки и излизаха изпод навитите му до лактите ръкави. Беше застанал близо до десния борд, всмукваше дим от цигарата си и се взираше напрегнато в мъглата. През рамото си беше преметнал някаква автоматична карабина. Приличаше на стар модел „Хеклер и Кох МП5“, но от този ъгъл не се виждаше добре. Беше със сгъваем приклад и два пълнителя — единият поставен в патронника, а другият залепен наопаки с тиксо за първия, за да се сменят с едно движение. Такъв автомат нямаше да му свърши кой знае каква работа. Изглеждаше възстар, с дълбоки драскотини около затворния механизъм от дълги години небрежно боравене.
Втората цел — младежът в платнения стол — беше значително по-интересна. Едва ли имаше повече от двайсет години. Съдейки по бинокъла на шията му, той беше съгледвачът. Сабо го прецени набързо. Нямаше кой знае колко заплашителен вид, но оръжието му си го биваше. Някаква модификация на автоматичната карабина АР-15, трудно беше да се каже коя. Най-вероятно предвид скромния статус на младежа някоя от множеството нейни имитации, произвеждани в Югоизточна Азия — евентуално „СиКю“ или „Трейлблейзър“. Във всеки случай, беше си прилично оръжие. Жалко, че нямаше да му остане възможност да прибегне до нея.
Докато ги наблюдаваше през оптиката, Сабо имаше странното усещане, че се гледат в очите. Двамата по нищо не приличаха на бирманци. Лицата им бяха плоски и бледи, което е необичайно за гореща, опалена от слънцето Бирма. Не че това имаше някакво значение.
Сабо се прицели в по-възрастния мъж, този с цигарата. Червената точка се повдигна сякаш от само себе си нагоре и застана в средата на лицето му, току под седлото на носа. Най-сладкото местенце. Един добър бияч никога не се цели в челото, а в средата на лицето. След като куршумът премине през зъбите или носната кухина, той просто заличава долната част на мозъка. Горната може да съдържа чувствата и спомените на човека, но в долната е съсредоточена цялата инфраструктура. Продълговатият и средният мозък — там се намират центровете, които контролират сърдечната дейност и двигателния апарат. Човек, прострелян в мозъчния ствол, угасва като изгоряла електрическа крушка. Смъртта настъпва толкова бързо, че той дори не го усеща.
Сабо застина неподвижно, като едва-едва движеше цевта на пушката, за да компенсира лекото люлеене на кораба. Спря дишането си и се заслуша в последните няколко акорда от песента, изчаквайки момента.
Три секунди.
Две.
Една.
След това в съзнанието му времето спря. Всичко се развиваше като на забавен каданс пред очите му, които сякаш се движеха в пространството заедно с куршума. Още с дърпането на спусъка ударникът се стрелна напред и се заби в капсул-детонатора на голямата.308-калиброва месингова гилза. Произведе искра и взриви заряда, а горещите газове от изгарянето му тласнаха куршума напред по протежение на цевта, докато го изхвърлиха със свръхзвукова скорост навън през дулния срез. Отначало куршумът леко потрепваше при въртеливото си движение през лекия океански бриз, после, когато скоростта му се забави, се отклони вляво и надолу. Сабо бе предвидил всичко това, разбира се, и бе оставил на земното притегляне да доведе изстрела му до целта. Парчето метал попадна в черепа на жертвата малко под лявото око и го пресече под ъгъл, излизайки зад дясното ухо. Главата се пръсна като бомба. Големи парчета черепни кости се разлетяха в различни посоки. Изходното отверстие избълва струя гъста розова мъгла. И най-накрая, като закъсняла мисъл, до ушите на Сабо достигна и трясъкът на изстрела.
Бум.
Той дръпна затвора, вкара нов патрон и насочи вниманието си към следващата цел на носа на кораба. Младежът дори не успя да посегне към пушката си. Сабо се прицели и стреля, преди той да се бе надигнал от стола. Куршумът пръсна черепа му, безжизненото му тяло се люшна напред и наполовина се изхлузи от стола.
Звукът от изстрелите сигурно бе вдигнал под тревога останалата част от екипажа. Сабо видя как двигателите на яхтата вдигнаха мощни струи вода във въздуха, после утихнаха. Няколко секунди по-късно трети мъж, облечен в сив работен гащеризон и скиорска шапка на главата, изскочи от лоцманската кабина с вдигнат нагоре пистолет в ръка. Този път Сабо дори не си даде труда да се цели в главата му. Просто насочи пушката и дръпна спусъка. Куршумът попадна в гръдната кост, човекът се захлупи по очи, пистолетът му се плъзна по палубата и падна в океана. Мина около минута.