Анджела здравата беше загазила.
Беше мой ред. Разправих й как изглеждаше апартаментът й, когато пристигнах в хотела. Казах й, че съм заварил сейфа непокътнат, но беше очевидно, че са търсили нещо. Анджела се изненада, понеже на бележката изрично пишеше „утре“. Защо ли им бе притрябвало да разпердушинят стаята й толкова скоро след като й бяха изпратили главата? И двамата имахме чувството, че нещо ни убягва. После й разправих за гангстера, който ме следеше. Казах й, че не приличаше на бирмански войник или крадец на скъпоценни камъни от японската мафия. Беше очевидно местен човек и най-вероятно изпълняваше нечии заповеди. Но дали той беше убиецът? Изключено.
Оформяше се един-единствен извод, който да отговаря на всички тези въпроси.
— На яхтата е имало още нещо — казах аз. — И до утре най-късно трябва да го открием.
Анджела изтръска нова цигара от пакета си. Посегнах за запалката, но тя ме изпревари и щракна сама. Запитах се кой ли й беше този пакет за деня. Цялата лимузина вонеше на дим, пепелникът на централната конзола беше претъпкан с фасове. Всеки си има свой начин да се бори със стреса и това беше нейният. Червилото й се бе изтрило по филтрите преди часове и тя не си бе дала труда да го освежи. Сега издиша струя дим и наклони глава към мен.
— Виж — казах аз, — докато работех в Богота, понаучих това-онова за контрабандата. Истинските професионалисти рядко се ограничават до една-единствена стока. Някои може да са само доставчици по веригата, но в повечето случаи един контрабандист е муле или наемен работник като нас. Ако даден картел иска от него да прекарва хероин, ще прекарва хероин. Ако друг го помоли да прекарва метамфетамини, ще прекарва метамфетамини. Ако се наложи да прекарва и двете, ще го направи. Така стават тия работи. Дявол да го вземе, та аз навремето познавах един тип, който измина с контрабанден бус фолксваген почти три хиляди километра, за да не му плати данъците. Честно казано, много бих се учудил, ако на тая яхта не е имало още нещо.
— Нямам представа — каза Анджела. — Бях проучила обстойно нещата. Тия прекарваха само камъни.
— А може в случая да са прекарвали и хероин. Или рубини, или оръжие. Каквото и да е било, някой си го иска и смята, че е у теб. Помисли си само. На бележката пише: Ще ми върнеш откраднатото срещу сапфирите. На мен това не ми звучи като смъртна заплаха. По-скоро като оферта за размяна. Готов съм да се обзаложа на всичко, че си нямаме работа с някакви мошеници бижутери и техните покровители от мафията. Имаме насреща си недоволен клиент. Някой, който е получил сапфири, след като е поръчал друго. Ето защо ти е върнал единия сапфир заедно с главата на Пак. Тези хора не търсят плячка от минали престъпления. Целта им е да се докопат до нещо ново. Нещо конкретно.
— Но по какъв начин са успели да надушат операцията ми?
— Това няма значение — казах аз. — Поне засега. Най-напред трябва да открием какво точно иска въпросната трета страна, иначе сме прецакани. Ако хабим време да гадаем как са се добрали до теб, ще си имаме главоболия. Могло е да стане по безброй начини. Може да са измъчвали Пак, докато е пропял. Може пък ти да не си била единствената, поставила чип на онази яхта. Може да е било работа на вътрешен човек, а може просто да планират за себе си подобни удари. Няма значение. Случва се да се издъним. Това са нещата от живота. Сега от нас се иска да установим какво знае въпросната трета страна и какво търси. И тогава можем да направим нещо по въпроса.
Анджела не отговори.
— Мисля, че вършиш нещата отзад напред — продължих аз. — Задаваш грешните въпроси. Вместо да се питаш кой и как, по-добре се запитай къде. Миналата нощ в морето на онова място е имало само два съда, нали? Два. Единият се е върнал до тук, така главата на Пак със сапфира в нея е стигнала до теб. Ако проследим въпросния кораб, убеден съм, че ще открием коя е въпросната трета страна и какво си въобразява, че си й задигнала.
— И как предлагаш да го направим?
— Ти ми каза, че Пак е трябвало да закара корабчето обратно до Макао, където да го залее с индустриален почистващ препарат. Откъде знаеш, че не го е направил?