Прелистих банкнотите, без да ги вадя от бандерола, после ги помирисах. Различавам безпогрешно миризмата на пари. Миришат на перилен препарат и мръсни чаршафи. Красота! Разлистих ги една по една, за да се убедя, че отвътре не бяха подпълнени с нарязана бяла хартия. Подхвърлих пачката на Анджела. Тя също ги запрелиства, но изведнъж се спря, върна се назад и огледа още веднъж същите банкноти. Мълчеше.
— Какво има? — попитах аз.
— Сериозен проблем — отвърна тя.
22
— Парите са фалшиви — каза Анджела. — Ето, виж сам.
Тя ми подхвърли обратно пачката. Взех най-горната банкнота и я вдигнах на светлината от компютърния екран, за да видя водните знаци. Както се надявах, те си бяха на мястото. Разтрих банкнотата между върховете на пръстите си и казах:
— На мен ми изглежда истинска. Какво ти се струва съмнително?
— Виж серийните номера.
Прочетох серийния номер, отпечатан до лицето на президента: KB05392570FB2. Нищо в него не ми се стори необичайно, затова запрелиствах пачката и видях, че с всяка следваща се променя само по една цифра. В това също нямаше нищо необичайно — просто банкнотите бяха с поредни номера. След като приключих с тази пачка обаче, Анджела ми подхвърли още една. Аз прелистих и нея и бях стигнал до средата, когато забелязах какво имаше предвид тя.
Серийните номера бяха абсолютно същите като на предишната.
Примигнах няколко пъти и поклатих глава, после поставих двете пачки една до друга, за да ги сравня. Сякаш очите ми играеха номера. Най-горните банкноти от всяка пачка имаха един и същ сериен номер: KJ305392570FB2. Погледнах огромната тухла в краката си — всяка пачка, включена в нея, започваше със същия шибан номер.
Анджела извади от балата нова пачка и я размаха като ветрило.
— Тук би трябвало да има сто седемдесет и пет хиляди банкноти — каза тя. — Със сто седемдесет и пет хиляди различни серийни номера. Вместо това имаме хиляда седемстотин и петдесет напълно еднакви пачки. Все едно са…
— Копия на копията — допълних аз.
— Именно.
Дявол да го вземе!
Вдигнах в ръка още една пачка. Това не бяха първите пари менте, които виждах, но със сигурност бяха най-добре изпипаните. Ако не бяха серийните номера, никой не би се досетил, че са фалшиви. Повечето подправени банкноти си личат лесно. Достатъчно е човек да се вгледа. Най-често те се печатат на обикновена хартия, което е първият издайнически белег. Обикновената хартия е достатъчно да се намокри, и от нея нищо не става. Случвало ли ви се е да забравите книга на дъжда? Дори добре подвързаните книги с твърди корици се разпадат. Такива фалшивки стават само за подплънка на пачки кукли при покупка на големи количества дрога или в най-добрия случай можеш да ги пробуташ на някой разсеян барман в полутъмно заведение.
— Но в случая ставаше дума за нещо съвсем различно.
— Тези банкноти изглеждаха съвсем истински — и на вид, и на пипане.
— Наведох се да ги огледам по-отблизо, ако случайно бях пропуснал нещо. Започнах да броя наум защитите. Вече бях видял призрачния образ на Бенджамин Франклин като воден знак; изглеждаше наред. След това потърсих реагиращата на ултравиолетова светлина защитна нишка, минаваща през центъра на банкнотата. Нямах в себе си УВ фенерче, затова приближих банкнотата до екрана на компютъра и се вгледах за тъмната линия вдясно от портрета; и тя си беше на мястото. После разтърках банкнотата между пръстите си. Усетих леката грапавина на мастилото, както би трябвало и да бъде. Дори я наклоних на една страна, за да видя дали мастилото си променя цвета. Номерът в ъгъла от зелен стана черен, както си му бе редът.
— В тази лодка има ли аптечка? — попитах аз.
— Да — отвърна Анджела. — Защо?
— Йод — казах аз.
Тя извади изпод седалката кожена чанта и щракна ключалката. Вътре имаше резервен пълнител за пистолета й и пачка от сто хиляди хонконгски долара. Това й беше багажът за непредвидени ситуации. Материалите за първа помощ бяха на дъното — две пакетчета готови тампони с йод за дезинфекциране на рани, марля и пластики. Исках да изпробвам още една защита на купюрите. Йодът реагира със скорбялата, като я кара да почернее. Скорбяла има в почти всички видове хартия на пазара, но истинските пари се правят от уникална смес от памук и лен, която се произвежда в една-единствена специализирана фабрика в Масачузетс. Изложена на йод, тя пожълтява. Писалките за тестване на фалшиви банкноти в супермаркетите работят на същия принцип. Ако от йода хартията почернее, банкнотата е фалшива.