— Вече имаме и друг проблем — казах аз и подхвърлих предмета на Анджела, която го повдигна на светлината.
От едната страна имаше мигаща лампичка и беше покрит с тънък слой кондензирана влага. Докато го държеше, той бипна в ръцете й. Тя го обърса от влагата и го обърна наопаки, за да видя антената. Той бипна отново тихичко и лампичката примигна. Изтощена батерия.
— Знам какво е това — казах аз.
Анджела не отговори. Очите й се стрелкаха насам-натам, мозъкът й работеше трескаво. Всичко бе изписано на лицето й. Тя вече мислеше с десет хода напред — анализираше, развиваше теории, стратегии, правеше заключения, съставяше планове. Застанала бе напълно неподвижно и не казваше нищо. Нямаше и време за приказки.
Защото първият куршум за малко не отнесе главата й.
23
Куршумът се заби в предното стъкло буквално на сантиметри от мястото, където беше застанала Анджела. В стъклото цъфна паяжина, обля ни струя стъклен прах. Изстрел не се чу, така че аз разбрах какво става едва когато вторият куршум удари корпуса до мен.
Някой стреляше по нас.
Грабнах пистолета от сака и извърнах глава назад, като се опитвах да открия стрелеца в мъглата и дъжда. Откъде, по дяволите, идваше огънят?
Преди да успея да кажа нещо, Анджела ме сграбчи за яката и ме събори на палубата. Пистолетът ми падна от ръката и се плъзна под седалките. Още три куршума пробиха дупки в централната конзола, точно където бях стоял допреди миг. Отново не чух изстрели, само насеченото щап-щап-щап на попаденията. Парчета фибростъкло летяха във въздуха около главите ни. Майчице мила! Закрих с една ръка очи, докато с другата напразно се опитвах да открия слепешком пистолета.
Докато се опитвах да се ориентирам, Анджела вече бе пропълзяла до капитанската седалка. Един куршум се заби в облегалката на сантиметри от гърба й, но тя не трепна. Стисна щурвала и бутна напред ръчката на газта. Двигателите се събудиха с рев. Пурата потегли рязко напред. Анджела я направляваше, залегнала зад щурвала.
Откъде, за бога, идваха изстрелите?!
Трябваше ми оръжие. Дори звукът от насрещен огън понякога е достатъчен, за да възпре нападателя, но пистолетът ми беше изчезнал вдън земя. За сметка на това пък чантата за фитнес на Анджела беше на метър от мен. Закачих я с крак и я придърпах към себе си. Вътре калашникът беше още сух.
Щап! — още един куршум рикошира от корпуса на лодката, после още един проби челното стъкло. Докато Анджела увеличаваше скоростта, аз поставих пълнител и дръпнах ръчката, за да вкарам патрон в цевта. Градушка от куршуми се посипа по водата до нас, изстрелвайки високи гейзери пяна във въздуха. Поставих превключвателя на автоматична стрелба и свалих предпазителя. После с едно бързо движение опрях приклада до рамото си, излязох иззад стената на кабината и вдигнах оръжието, готов за стрелба.
Не се виждаше нищо.
Дъждът шибаше лицето ми, а въздухът бе толкова наситен с влага, че видимостта беше под двайсет метра. Вече бягахме, накъдето ни видят очите. „Сирена“ подскачаше и се друсаше като пияна по вълните. Мъглата си оставаше все така гъста, а черните дъждовни облаци караха деня да прилича на нощ.
Все още нямах представа кой стреля по нас. Цевта на автомата ми описваше дъга вляво и вдясно с надеждата да открие мишена. Хайде де, покажи се! Не виждах нищо освен запенената бяла бразда на лодката. Солена вода обливаше лицето ми, очите ми щипеха. В далечината различих тъмната брегова ивица и размазаните силуети на небостъргачите. Все пак добра новина — вярно, че се носехме слепешком по водата, но поне не се приближавахме към скалите със сто и четиресет километра в час.
Проврях се под парапета и преминах на десния борд, но точно в този момент лодката се вряза в голяма вълна и едва не ме изхвърли зад борда. След като се закрепих на крака, отново вдигнах автомата до рамото си. Нова градушка от куршуми, този път на откоси като от автоматично оръжие, вдигна фонтани във въздуха. И все още звук не се чуваше. Но огънят идваше отнякъде.
Изстрелях два патрона, колкото нашите нападатели да чуят изстрелите и да видят дулния пламък. Ответен огън. Понякога само това стига, макар сега да се съмнявах, че случаят е такъв.
Обърнах глава към Анджела и някъде зад нея, откъм левия ни борд, видях размазания силует на яхта със загасени сигнални светлини. В този момент още два куршума плеснаха във водата току до мен. Извърнах се. Явно бях гледал в грешната посока. Онези, които стреляха по нас, не бяха нито отзад, нито отстрани. Ах, дявол да го вземе!
Бяха точно насреща ни.
И ние се носехме право към тях.