Блум кимна.
— Втората теория е, че тези хора играя играта, защото очакват нещо в замяна. Да вземем за пример Фей: може да е искала да убие съпруга си, а тази игра я е подготвила физически и психически за това предизвикателство.
— В такъв случай може да пострадат и други невинни хора. А каква е третата теория? — попита главен комисар Баркър.
— Тя е малко по-обезпокояваща — каза Блум.
— Това е твоята спорна теория.
Главен комисар Баркър се огледа, за да се увери, че всички слушат.
— Забелязах, че играчите имат някои общи черти, които ме тревожат.
Блум се изправи, взе маркер от поставката под бялата дъска и докато говореше, нахвърля няколко ключови думи.
— Стюарт, Фей и Грейсън са минавали за общителни и чаровни хора. От друга страна, и четиримата са били изпечени лъжци. Бившият работодател на Стюарт го описа като човек, който манипулирал и тормозел околните. Знаем също, че Лана дълго време е лъгала собствената си дъщеря, както и още няколко души, сред които сестрата на Джеймисън. Когато разговаряхме с Хари Греъм, той сподели, че жена му често била гневна и агресивна. Наставникът на Грейсън пък ни разказа, че студентът заплашвал да му стъжни живота, ако го кара да посещава занятия. Друга обща черта е паразитният начин на живот и неспособността за поемане на отговорност. Лана оставяла други хора да се грижат за дъщеря й, а Стюарт водел щастлив и изключително уютен живот с богатата си годеница, макар че самият той не можел да си намери дори нискоквалифицирана работа. И разбира се, всички тези хора са били достатъчно безотговорни и импулсивни, за да зарежат дома, семейството, работата и досегашния си живот заради някакво предизвикателство… И така, имаме списък с общи черти, които звучат обезпокояващо.
Блум прочете на глас списъка на бялата дъска.
— Чаровни, лъжци, манипулатори, тормозят околните, паразити, безотговорни, импулсивни. Към списъка можем спокойно да добавим и бързо се отегчават и нямат реалистични цели, тъй като забелязахме индикации за това при всеки от четиримата изчезнали.
— Това изглежда като описание на средностатистическа отрепка с криминално досие — каза сержант Грийн.
Блум кимна.
— Може би е така.
Тя взе нов маркер от поставката, този път червен, и изписа втора колона от думи: високо самомнение, слаба емоционалност, отсъствие на чувство за вина, липса на емпатия. Психоложката огледа лицата в залата. Карли Мадърс и сержант Грийн се мръщеха.
— Чували ли сте за антисоциалното личностно разстройство? — попита Блум и посочи втория списък. — Защото ако добавим последните четири качества, ще имаме всичките му симптоми.
— Това не е ли…? — обади се инспектор Мадърс.
— Да — прекъсна я Джеймисън с равен глас и безизразно лице. — Психопатия.
— Смята се, че един на всеки сто души притежава антисоциални личностни качества. Тези хора живеят сред нас и се вписват изумително добре — каза Блум.
— Един на всеки сто? — попита сержант Грийн. Явно той беше скептикът на групата; винаги беше добре да има поне по един такъв.
— Това е цял спектър от характеристики. Вероятно всеки човек притежава част от тях, а при някои дадено качество, например импулсивността, е по-силно изразено. При някои хора обаче всички тези черти са крайно развити. Това е особеност на характера като всяка друга и не означава, че всички тези хора ще станат серийни убийци. Повечето никога няма да извършат престъпление.
— И какво? Просто не правят нищо? — подхвърли цинично сержант Грийн.
— Да, като всички нас.
Блум върна червения маркер на поставката.
— Живеят както могат. Някои знаят, че са различни, и прикриват този факт, други просто вярват, че са нормални, и предполагат, че и останалите хора мислят и се чувстват по същия начин.
— Според мен последните характеристики, записани с червен маркер, са истинските симптоми на психопатията. А вие нямате доказателства за наличието на която и да било от тези черти при четиримата играчи — каза инспектор Карли Мадърс.
Главен комисар Баркър отговори вместо Блум:
— Защото тези качества се забелязват много по-трудно. Те описват как се чувства човекът: отсъствие на чувство за вина, липса на емпатия, високо самомнение.
— Именно — каза Блум. — Не можем да преценим тези неща, без да говорим със самите хора.
Сержант Грийн кимна, но продължи да се мръщи.
— Да приемем, че и четиримата са психопати. Защо им е да играят някаква глупава игра, за бога?
— Хората, които притежават антисоциални качества, имат притъпени емоции. Те рядко се чувстват уплашени, принудени или мотивирани да се впишат в обществото, затова вземат решения на принципа Какво печеля аз от това?. За тях животът е игра. Те са състезателни личности, изпитват чувство за превъзходство спрямо другите хора, а решенията им са напълно егоистични.