— Разбира се. Това е домът ми.
Мъжът показа следващата снимка.
— А кое е лицето пред дома ви?
— Това съм аз. Но кой е направил тези снимки и кога?
Кийт показа следващата снимка.
— В периода 12.10.-04.12.2016 година.
Блум впери поглед в третата снимка. Нещо не беше както трябва.
— Можете ли да ми кажете кои са хората на тази снимка? — попита Кийт. — Имам предвид двете лица, вървящи по алеята към вратата на сградата, за която потвърдихте, че е вашият дом.
— Мога, но снимката е фалшива. Ейми Джоунс никога не е била в дома ми. Никога не сме се срещали извън консултативния център.
— Но можете да потвърдите, че лицата на снимката сте вие и Ейми Джоунс?
Блум кимна. Изображението беше толкова реалистично. Тя виждаше себе си, облечена в черен панталон и зимно палто, а само няколко крачки зад нея ясно се виждаше Ейми, облечена в дънки, розови маратонки и сиво вълнено палто. Блум разпозна палтото и маратонките. Ейми идваше с тях на сеансите, събличаше палтото, щом дойдеше, и го обличаше, преди да си тръгне.
— Как тогава ще обясните тази снимка? — попита Кийт.
Блум го погледна в очите.
— Предлагам да се обърнете към специалист по фотография за експертиза. Някой е фалшифицирал снимката, за да ме натопи.
— И това е защитата ви.
Това не беше въпрос. Кийт въздъхна, сякаш беше чувал същото изтъркано обяснение милион пъти. Той отмести таблета и прибра книжата си. Срещата беше приключила.
След срещата Блум отиде до близкото кафене, за да се види с професор Марк Лейтън. Когато пристигна, той седеше на маса до прозореца. Лейтън й беше преподавател по психология в Шефилдския университет и неин ментор по време на специализацията. Беше експерт по криминално профилиране и един от първите психолози, оказвали помощ на полицията. Подкрепяше Блум още когато беше студентка с амбиции, но без ясна цел.
— Как си? — попита той Блум.
— Главното, което изпитвам, е недоумение. Избра ли си вече?
Професор Лейтън кимна и Блум повика сервитьора.
— Ще взема същото като господина плюс чаша вода, моля.
Тя затвори менюто и го подаде на келнера.
— За мен яйца по бенедиктински и дълго кафе с горещо мляко, моля.
— Благодаря, че прие да се видим — каза Блум. — Не исках да водя адвокат, за да не изглежда, че се чувствам виновна. Ще се радвам обаче да се консултирам с човек, на когото имам доверие.
Обсъдиха разследването. Разгледаха първия случай. Поговориха за последната група на професор Лейтън, състояща се от студенти от бакалавърската програма, които той описа като мързеливи и груби (това не беше нещо ново — професорът винаги описваше така студентите от бакалавърската програма).
— Така и така сме тук, бих искала да чуя мнението ти и по един друг въпрос, ако не възразяваш — каза Блум към края на обяда.
Професор Лейтън кимна.
— Разбира се.
— Ако трябва да съставиш поредица от предизвикателства, които да допаднат на психопатите — нещо като игра — откъде би започнал?
— Защо ми е да го правя?
Професорът избърса устата си със салфетка.
— За да ги подбереш с някаква цел.
— Значи искам да проверя степента на психопатията им?
— Вероятно да.
— За какви психопати говорим? Криминални или функционални?
— Като цяло функционални. Трябва да ги привлечеш от общата популация и да ги накараш да скъсат с досегашния си живот, за да играят.
Марк сбърчи нос; това беше знак, че размишлява.
— Защо питаш, Огъста?
— Това е просто проект, като цяло теоретичен.
— И трябва да е игра, така ли?
— Какво друго би могло да бъде?
— Проста подбуда или бас.
— Предизвикателство?
— Психопатите имат влечение към високорисковите дейности, които биха могли да им донесат голяма печалба — каза професор Лейтън. — Да вземем изследванията върху склонността на психопатите към хазарта. Тези хора живеят за мига и разглеждат всяко залагане като отделно събитие. Ние, непсихопатите, можем да започнем с идеята, че нямаме какво да губим, но след като спечелим или загубим няколко пъти, ставаме внимателни и предпазливи. Опитът ни влияе върху бъдещите ни решения. Психопатите обаче просто продължават да залагат, сякаш всеки тур е първи. Това е добра стратегия; те печелят по-често.
— Рискът е висок, от тях се очаква да скъсат с досегашния си живот, така че печалбата трябва да е наистина впечатляваща.
Марк кимна и погледна през прозореца на кафенето. Бе започнало да вали и минувачите разтваряха чадъри, вдигаха си качулките или разпъваха вестници над главите си.