Лицето на Боби посивя и пребледня. Ръката ѝ литна към устата.
— О, толкова съжалявам — избъбри тя. — На видео изглеждате съвсем различен. Не ви познах, сър. Алекс, това е премиер-министърът Смит.
Алекс скочи на крака.
— О! Извинете, сър. При всички тези събития на Ил и така нататък не съм следил последните избори.
Един от стражите се закашля по начин, който можеше да е прикрит смях. Мръщенето на премиера Смит премина в нещо малко по-разпознаваемо и смутено. Той направи знак на Алекс да седне обратно.
— Моля, моля. Няма нищо лошо, разбира се. Но на въпроса. Работили ли сте съвместно със земното правителство?
— Не — отвърна Боби. — Водила съм някои разговори и познавам лично един човек. Крисджен Авасарала. Но това е всичко.
Премиерът кимна и свъси вежди.
— Да, разбирам. След кончината на генералния секретар и възцарилия се хаос в Общото събрание Крисджен Авасарала е де факто легитимното земно правителство. И тя предложи да… струва ми се, изразът беше „да ми масажира топките с шпатула“, ако ви се случи нещо.
— Звучи съвсем в неин стил — отбеляза Алекс.
— Да, доста колоритна личност е. Освен това настоява да ѝ позволим да говори с вас. Чудя се какво ли точно ще ѝ кажете?
— Нищо, което не бих казала пред вас, сър — увери го Боби. — Аз не съм шпионка. Госпожа Авасарала повдигна някои въпроси и опасения, които ми изглеждаха основателни и интересни, затова ги проучих от свое име. Ако искате, с радост ще ви опиша всичко, което съм направила и открила.
— Вие сте близка приятелка с Крисджен Авасарала. И летите с човек от екипажа на „Росинант“. Изглежда, имате доста връзки със Земята и Пояса, сержант.
— Да, сър — потвърди Боби, вперила поглед напред и леко надолу. — Затова е добре, че сме на една страна.
Мълчанието се проточи по-дълго, отколкото се нравеше на Алекс. Премиер-министърът сплете пръсти върху коляното си.
— Предполагам, че е така — подметна замислено той. — Е, тогава защо не обсъдим какво точно сте открили и как можем продуктивно да включим нашата обща приятелка Крисджен във всичко това.
Разпитът трая часове. Бяха го завели в отделна стая и той им разказа всичко, случило се след завръщането им от Ил. После дойде някаква друга жена и той го разказа и на нея. Сетне го върнаха при Боби и почнаха да им задават въпроси, на които те като цяло не можеха да отговорят. Общо взето, бе доста деликатен разпит и въпреки това го остави изцеден.
Тази нощ Алекс имаше собствени покои. Шкафче, противоускорителна койка, екран. Даже му върнаха ръчния терминал. Стаята бе малко по-голяма от каютата му на „Роси“, миниатюрна в сравнение с квартирата му на Тихо и малко по-добра от онази, която имаше, преди да се уволни от флота. Бяха му позволили даже да запише съобщения до Холдън, Еймъс и Наоми, макар че те щяха да бъдат прегледани от корабната система, преди да ги пратят. След това той си обеща да стои настрани от новините.
Бяха минали години, откакто за последно бе мирисал въздуха на кораб на МКРФ. Стипчивият дъх на въздушните рециклатори навяваше спомени. Първото му пътуване, последното. Налегна го растяща меланхолия, която той отначало не разпозна. Тъга. И страх. Всичките му тревоги за екипажа на „Роси“ се върнаха, усилени стократно. Представи си да се озове обратно на кораба без Еймъс. Или без Наоми. Или никога повече да не види кораба си, никога да не чуе гласа на Холдън. Час след като бе решил да спи, той се предаде, запали пак лампите и отвори новинарски канал.
Марс обещаваше да прати храна и припаси. Ганимед, възвърнал си контрола над доковете, пренасочваше част от реколтата си към Земята. Някаква група, наричаща се Акадски фронт, бе поела отговорност за атаките, но бе дискредитирана почти веднага след изявлението си. А на Земята бяха започнали бунтове. Плячкосване. Той изключи новините и се облече.
Отвори връзка към Боби и тя я прие почти моментално. Където и да се намираше, не беше в каютата си. Стените зад нея бяха прекалено далеч, а гласът ѝ ехтеше малко. Косата ѝ бе хваната отзад, бузите ѝ — зачервени, и тя се потеше усилено.
— Здрасти — поздрави тя, като вдигна брадичка да кимне рязко.
— Здрасти. Не можах да заспя. Хрумна ми да проверя какво правиш.
— Тъкмо свърших един спаринг. Лейтенантът ще ме остави да се поупражнявам малко.
— Нали знаят, че наскоро си била простреляна?
— Да не мислиш, че няколко дупки от куршуми те спасяват от тренировката? — изръмжа тя със свирепост, която го накара да се зачуди дали се шегува. — Даже ще ми дадат назаем бойна броня.