— Амин — промърмори Боби. — И все пак ми се иска да идваха повече от шест кораба. Добре де, седем. Шест и половина.
— Шест и половина ли?
— Корабите са подбрали отнякъде и един търговски влекач. Цивилен съд. Казва се май „Чецемока“.
28.
Холдън
— „Прикритие за някаква кражба“ — повтори пак Холдън. — Какво, по дяволите, значи това?
Фред Джонсън продължи да крачи. Леко извитият коридор с изглед към строителната сфера изглеждаше все едно станция Тихо се фука, че не е унищожена. Хората, с които се разминаваха, кимаха на Фред и Холдън. Някои носеха зелени ленти в знак на солидарност и на немалко от тях се виждаше разцепеният кръг на СВП с още една резка перпендикулярно на първата. На други имаше стилизиран глобус и думите ЕДИН НАРОД, СВП & ЗЕМЯТА. Материалните щети на станцията се ограничаваха предимно до машинното, двигателите в дъното на сферата и кабинета на Фред на пръстена, но Холдън неволно чувстваше, че по-голяма рана е нанесена на историята на Тихо. Неотдавна Тихо — също като Церера — бе един от бисерите на външните планети. Част от големия спор за независимостта на Пояса.
Сега, когато го бяха атакували поясни, той се бе превърнал в нещо друго. Чувството на единство със Земята бе не толкова искрено съчувствие към правителството, било доскоро техен враг, колкото разграничаване от СВП. Станция Тихо за станция Тихо и майната му на всеки, който ѝ се опълчи.
Или може би просто той проектираше чувствата си върху другите, защото до голяма степен се чувстваше именно така.
— Тя е журналистка — напомни Фред. — Нали се сещаш? Те така правят.
— Ние току-що ѝ спасихме живота. Ако не бяхме ние, щяха да я откарат бог знае къде и… Не знам. Да я измъчват или нещо такова.
— Това е вярно — каза Фред. Стигнаха до асансьора и минаха през вратите, които се разтвориха за тях. Рангът на Фред все още си имаше привилегии и сред тях беше първи приоритет за асансьорите. — Но също така я излъгахме. И тя го знае.
Холдън преглътна възражението си, защото то не бе нищо повече от отричане на факт, за който знаеше, че всъщност е верен. Само преди няколко години не би направил подобно нещо. Тогава би казал истината, цялата истина, пък да става каквото ще. Не знаеше кое го смущава повече — че се е променил или че не го е забелязал, преди някой друг да го изтъкне.
Фред погледна към него с уморена усмивка.
— „Ядосвай се на слънцето, че залязва, ако тези неща те ядосват.“ Казал го е един поет на име Джефърс.
— Да, но дали е говорил за журналисти и политици, които се лъжат взаимно?
— Ами, всъщност, да.
Асансьорът потрепери и се устреми надолу. Фред се облегна със стон на задната стена.
— Не се налага да го правим — заяви Холдън.
— Напротив — възрази Фред. — След загуба най-важното е хората да виждат своя водач. И да го виждат да се разхожда на място, където е в тяхната проклета власт. Действа убеждаващо.
— И все пак.
— Това е нещо, което още мога да правя — каза Фред. — И категорично ще го направя.
Старият кабинет на Фред още бе в ремонт. Докато стените и подът му престанат да зеят към вакуума, Дръмър му бе приготвила място близо до препълнения бриг. Беше по-малко, по-неудобно и по-малко внушително. Холдън не можеше да влезе вътре, без да изпита чувството, че Фред се е самопонижил. Или е приел без оплаквания онова, което вселената му е предложила.
Фред се настани зад бюрото и разтърка очите си с длани.
— Истината е, че почти всичко, което правим тук, няма да влезе дори като бележка под линия в учебниците по история.
— Няма как да си сигурен. Просто си обезкуражен — посочи Холдън, но Фред вече вадеше работата си върху монитора на бюрото.
— Снощи получих две съобщения. Е, всъщност повече, но две от тях бяха интересни. Първото е от Земята. Авасарала била на Луната, когато това станало, и подготвя отговор.
— Отговор?
— Дипломатическа конференция. Марсианският премиер вече пътува натам. Тя иска и аз да присъствам. За да „представлявам малко по-малко лайнарското крило на СВП“. Ако човечеството наистина зависи от дипломатическите умения на тази жена… ами, ще бъде интересно.
— Кое е най-лошото, което може да стане? Война?
Фред нададе мрачен кашлящ смях.
— Вече говорих с Дръмър. Тя е готова да поеме управлението на Тихо в мое отсъствие.
— Значи ще отидеш?
— Не знам дали ще отида, но няма да стоя тук. Има още нещо, което исках да видиш.
Фред отвори едно съобщение и даде знак на Холдън да погледне. На екрана се виждаше мъж с бледа кожа и късо подстригана бяла коса. Бръчките на ранно състаряване си съперничеха с белези от акне от отдавна миналата младост. Маркировката в долния ляв ъгъл сочеше, че съобщението е пратено от станция Палада.