— Андерсън Доус — каза Фред. — Чувал ли си го?
— Голям активист на СВП, нали?
— Човекът, който се свърза с мен навремето. Човекът, който ме превърна в лице на Пояса за пред вътрешните планети. Човекът, който спомогна за прехвърлянето на Церера под надзора на СВП. През последните години той преговаря СВП да получи дял от Ганимед, равен на земния и марсианския.
— Ясно — кимна Холдън.
Фред пусна записа и мъжът оживя. Гласът му бе нисък и дрезгав, като че ли са го удряли прекалено много в гърлото.
— Фред. Знам, че моментът трябва да е тежък за теб. Станалото бе голям шок за всички ни. Но това е положението. Историята се състои от изненади, които впоследствие ти изглеждат очевидни. Искам да знаеш, че аз не съм упълномощавал никого за това. Но познавам хората, които са го направили, и говори каквото щеш за методите им, но те са истински патриоти.
— Какви ги дрънка, мамка му? — възмути се Холдън.
— Почакай — спря го Фред.
— Свързвам се с теб сега, за да установя мир вътре в организацията. Знам не по-зле от теб колко много си пожертвал и колко усърдно си работил за СВП през годините. Приносът ти не е забравен. Но в момента сме в нова епоха, която носи със себе си собствена логика. Мисля, че си достатъчно зрял, за да знаеш разликата между справедливостта и нещата, които трябва да станат. Ще те приема обратно в лоното на СВП. Кълна ти се. Но ще ми трябва знак на добра воля. Нещо, което да занеса на новите силни на деня, за да им покажа, че си разумен човек. Че можеш да преговаряш. Ти си взел пленник. Не е от хората, участвали в бунта. Дори те си дават сметка, че да искат такова нещо толкова скоро е прекалено. Но въпреки това той е твой пленник. Казва се Уилям Сакай. Моля те, като жест на добра воля да ми го предадеш на станция Палада, а аз в замяна ще ти гарантирам място на масата, когато…
Фред спря записа и Андерсън Доус застина с полуотворени очи и уста.
— Сигурно се шегуваш — възкликна Холдън.
— Никой не се смее, както виждаш.
Холдън приседна на ръба на бюрото и се втренчи в замръзналия мъж, а в гърдите му бушуваха противоречиви емоции: гняв, изненада, възмущение, веселие, отчаяние.
— Можеш да му кажеш, че вече сме го изхвърлили през въздушния шлюз.
— Преди или след като го изхвърлим през въздушния шлюз?
— И двата варианта ме устройват.
Фред се усмихна и изключи дисплея.
— Казваш го, но не би го направил. Дори и ядосан, ти си прекалено свестен човек. Оказва се, че аз също.
— Наистина ли?
— Омекнах на стари години. Сега всичко ми изглежда някак… крехко. Още сме в извънредно положение, но ще трябва да отворя станцията. Да върна някакво подобие на нормалност. Но не това е важното. Имам покани за две маси за преговори. Вътрешните планети са в отстъпление. Прегрупират силите си. Радикалите в СВП се превръщат в новите лидери.
— Но те са побъркани масови убийци.
— Да — съгласи се Фред. — Но ние не ги знаем кои са. Доус ги знае. Не и аз.
— Я чакай — спря го Холдън. — Задръж малко. Да не се каниш да ми предложиш да предадем Сакай на този Доус, за да можеш да пратиш на Авасарала имената на хората, които стоят зад обстрела на Земята с камъни? Колко пъти смяташ да сменяш страните?
— Аз никога не сменям страните — подчерта Фред. — Страните около мен постоянно се сменят. Аз винаги съм бил човекът, който иска ред. Мир. Дори справедливост. Станалото на станция Андерсън ми отвори очите за неща, които дотогава не виждах. Или предпочитах да не виждам. И сегашните събития…
— Направиха същото.
— Не знам какво са направили. Тъкмо това се опитвам да реша. В СВП винаги е имало радикали. Групата на Волтер. Марко Инарос. Касандра Лек. Но те бяха в покрайнините, където мислехме, че можем да ги контролираме. Да им държим юздите, или ако не винаги, то да използваме ексцесиите им, за да накараме обикновените места като Церера и Тихо да изглеждат като по-малкото зло. Но сега те командват парада. Не знам дали е по-добре да се обявя срещу тях, или да застана на тяхна страна и да се опитам да овладея падането. — Той поклати глава.
— Приятелят ти Доус май вече се е сдушил с тях.
— Той е верен на Пояса. Когато най-добрият вариант бе да се намери начин вътрешните планети да ни уважават като равни, това бе целта му. Докато аз съм верен на… всички. Дълго време това означаваше да говоря от името на хората, чийто глас е най-слаб. После се появи протомолекулата и промени играта, а ако сега съюзяването с радикалите ще ми даде най-голямо влияние… Докато хората ми държат Медина, никой не може да ме пренебрегва. Мога да подкрепя онази страна, присъединяването към която мисля, че ще донесе най-голяма полза в дългосрочен план.