— Защо? — попита Еймъс.
— Шибан въоръжен маниак. Табели МИНАВАНЕТО ЗАБРАНЕНО и всякакви такива. Стреля по мен, когато отидох да помоля за малко вода. От онези скапаняци, дето вероятно се напикават от злорадство, че светът е отишъл на майната си и натрупаните им оръжия и параноя се отплащат.
Еймъс усети как нещо в гърдите му се отпуска и затопля, и си помисли, че може да е облекчение.
— Полезно е да го знаем. Е, всичко хубаво.
— Добър ви път.
— И на теб — обади се Прасковка. Еймъс кимна, обърна се на север и закрачи по пътя. На половин километър по-нататък спря, приклекна до едно дърво и се загледа в посоката, откъдето току-що бяха дошли. Прасковка се сгуши трепереща до него.
— Какво правим?
— Проверяваме дали не ни следва — обясни Еймъс. — Сещаш се. За всеки случай.
— Мислиш ли, че ще го направи?
Еймъс сви рамене.
— Не знам. Хубавото на цивилизацията е, че държи хората цивилизовани. Като премахнеш едното, не можеш да разчиташ на другото.
Тя се усмихна. Наистина не изглеждаше особено добре. Той се зачуди мимоходом какво ли ще прави, ако вземе та умре. Вероятно щеше да измисли нещо друго.
— Говориш, сякаш си го правил и преди — отбеляза тя.
— Мамка му, аз съм израснал така. Всички тия просто си играят на гоненица. Работата е там, че ние сме хора. Племенни същества сме. Колкото по-уредени са нещата, толкова по-голямо е племето ти. Всички хора в твоята банда или в твоята страна. Всички на твоята планета. А после идва хаосът и племето отново се смалява.
Той махна към тъмносивия пейзаж. Тук, толкова далеч от епицентъра, дърветата не бяха съборени, но плевелите и храстите започваха да гинат от мрака и студа.
— В момента — допълни той — смятам, че нашето племе се състои от около двама души.
Тя потрепери, дали от тази мисъл, или защото студът се просмукваше все повече в нея. Той стана и примижа към пътя. Мъжът от палатката не идваше. Това бе хубаво.
— Добре, Прасковке. Да вървим. Ще трябва да се отклоним за малко.
Тя погледна объркано пътя на север.
— Къде отиваме?
— На изток.
— Тоест там, където не бива да ходим, защото имало някакъв скапан маниак, който стреля по хората?
— Аха.
Миналата седмица градчето явно е било с прилични размери. Евтини къщурки на тесни улици, слънчеви панели на всички покриви, които да поемат слънчевата светлина, когато още имаше такава. Тук-там още имаше хора. Може би в една от всеки пет-шест къщи обитателите ѝ чакаха да дойде помощ или упорито отричаха станалото и мислеха, че да останат тук е вариант. Или пък просто бяха решили, че предпочитат да си умрат вкъщи. В дадената ситуация това решение бе не по-малко рационално от всяко друго.
Вървяха по тротоара, въпреки че нямаше много коли. Полицейска камионетка, която мина на една пресечка пред тях. Седан с възрастна жена, присвита на предната седалка, която грижливо не им обръщаше внимание, докато ги подминаваше. Когато акумулаторите се изтощяха, нямаше електрическа мрежа, от която да се заредят отново, затова всички пътувания бяха или кратки, или еднопосочни. На фасадата на една къща бе написано с боя: ВСИЧКО В ТАЗИ КЪЩА Е СОБСТВЕНОСТ НА СЕМЕЙСТВО ТРАВИС. ГРАБИТЕЛИТЕ ЩЕ БЪДАТ ИЗДИРЕНИ И УБИТИ. Това го накара да се смее две пресечки. Супермаркетът в центъра на града бе тъмен, а рафтовете му — опоскани до голо. Значи някой тук бе разбрал сериозността на положението.
Ограденият парцел се намираше в източния край на града. Еймъс се бе притеснявал, че може да го подминат, без да го забележат, но той бе непосредствено до пътя и табелите бяха ясни. ЧАСТНА СОБСТВЕНОСТ. ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО. ВЪОРЪЖЕНА ОХРАНА. Любимата му беше ТУК НЕ Е ПУНКТ ЗА ПОМОЩИ.
Широк равен двор водеше до бяла сглобяема къщичка. Джипът, паркиран отпред, имитираше военна кола. Еймъс достатъчно дълго бе живял в истинска, за да забележи разликата.
Първо, той остави Прасковка в края на собствеността, после обиколи веднъж периметъра, попивайки всичко. Оградата бе увенчана с бодлива тел, но не бе електрифицирана. Еймъс бе около петдесет на петдесет сигурен, че има снайперистко гнездо на тавана, но можеше да е просто птица. Лесно бе да забравиш, че въпреки огромното бреме на човечеството на Земята все още има и диви животни. Самата къща бе предварително изработена или оформена на място. Трудно бе да се каже кое от двете. Той видя също три тръби, излизащи от земята, които приличаха на вентилация. В кората на дърветата по края на заграждението имаше дупки от куршуми, а на едно място и нещо като кръв по листата на умиращите храсти.