— Разбрано, сър — отвърна Боби, разкопча коланите на креслото си и се оттласна към вратата. Алекс я следваше.
Пехотинците се движеха в безтегловността на коридорите с отработена ловкост, като се прикриваха взаимно; винаги имаше един готов за стрелба отзад, друг отпред, а Боби и Алекс бяха в центъра на групата. На два пъти корабът се раздвижи рязко насред скока на Алекс от една дръжка към друга. Първия път той се хвана за нещо друго, но втория отскочи от голата стена и се завъртя във въздуха, докато един от пехотинците не го хвана и издърпа на сигурно място. Едностранните звуци на битката първо се усилиха, после станаха по-далечни. Една преграда не се отвори, докладвайки, че от другата страна е вакуум, и се наложи да се връщат. Като в неспокоен сън, пътуването им сякаш продължаваше вечно и в същото време свърши почти веднага.
На мостика капитанът седеше препасана в креслото си, а премиер-министърът в това до нея. Наоколо членовете на екипажа бяха по местата си и си разменяха бързо информация. Алекс улови част от думите и умът му оформи картина на ситуацията, почти без да знае какво точно е чул. Главният реактор бе извън строя. Комуникационната система не бе в състояние да излъчва нито на общо предаване, нито по теснолъчева връзка. Имаше пробойни в корпуса до машинното, арсенала и кърмовия склад. Все още можеха да се изстрелват ракети, но насочващите системи не работеха. Никой не спомена двете фрегати, летящи с кораба, откакто главният ескорт се изтегли. Алекс предположи, че това означава, че са унищожени.
— Подложени сме на атака и ни вземат на абордаж — обяви капитанът със забележително спокоен глас. — Първоначалният ескорт в момента също се намира под мощна атака и няма да може да ни се притече на помощ. Излъчихме зов за помощ по широка честота, но изглежда крайно невероятно някой да стигне дотук навреме, за да повлияе на изхода от битката. Готвим се да окажем свиреп отпор, но ако не сме в състояние да осигурим безопасността ви, може да се наложи да се евакуирате.
— Насред разгорещена битка? — попита Алекс.
— Не е оптималният вариант — съгласи се капитанът. — Но с цялото ми уважение, първата ми отговорност е сигурността на премиер-министъра.
— Разбира се, капитане — каза Боби в същия момент, в който Алекс произнесе:
— Това звучи малко зловещо.
Капитанът ги пренебрегна и двамата.
— Имаме приготвени шест спасителни капсули. По протокол трябва да дадем на всеки от вас въоръжен ескорт в капсулата и да ги изстреляме едновременно с надеждата да разделим вниманието на врага и да ви дадем най-добрия възможен шанс да ви пропуснат.
— Скапан план — заяви Алекс на капитана, после се обърна към премиер-министъра. — Знаете, че това е скапан план, нали, сър?
Смит кимна. Лицето му бе зачервено и тънък слой пот лъщеше по врата и челюстите му, полепнал към кожата от повърхностното напрежение.
— Да — съгласи се Боби. — Капсулите нямат ъпстейнов двигател. Ще ни пуснете навън, за да ни застрелят. А ние имаме състезателна яхта тук. „Рейзърбек“ е създаден за високи скорости.
Капитанът вдигна ръка, за да поиска тишина.
— Какво се канех да кажа? Можем да конфискуваме „Рейзърбек“ за премиер-министъра, да му назначим пилот и охрана, но това пак ще означава да пусна двама цивилни в месомелачката.
— Защо, по дяволите, ще го правите? — прекъсна я Боби. — Тук имаме пилот и охрана. Нали? Можем да сложим премиер-министъра Смит в койката, а ние да заемем креслата. Алекс има по-голям опит в пилотирането на този кораб от всеки от вас, а — с цялото ми уважение към лейтенант Де Хаан — аз мога да стрелям не по-зле от всеки, с когото разполагате. Ще е трудно, но е напълно възможно.
— Натам клонях, да — рече капитанът и в гласа ѝ се долови раздразнение. — Освен това премиер-министърът даде ясно да се разбере, че присъствието на сержант Дрейпър на Луната е нужно по политически причини, така че…
— Те казаха „да“, капитан Чаудхари — сопна се премиерът. — Приемете „да“ за отговор.
— Лейтенант? — обади се Боби. — Ако ще съм охрана по време на тази мисия, наистина бих искала да имам оръжие.
Слаболикият мъж се усмихна, очите му блестяха студено.
— Мога да уредя това, сержант. Капитане?
Капитанът кимна отсечено и лейтенант Де Хаан се изстреля към асансьора, следван по петите от Боби. Сърцето на Алекс биеше учестено, но страхът бе притъпен от растящо въодушевление. Да, имаше опасност да загуби живота си. Да, неизвестен враг ги бе обкръжил и вероятно се канеше да щурмува самия кораб. Но той щеше да полети отново в битка и някаква незряла детска част от душата му нямаше търпение това да стане.