— Без майтап? — възкликна Еймъс, правейки се на изненадан. — Засега не съм видял да одрусват някого.
— Ще видиш, hombre. Хвърляй едно око на Джиян и Уенди, докато ме няма, става ли?
— Две очи, братче.
Рико беше прав. Щом приключи първоначалната суетня, по време на която хората си търсеха койки, решаваха, че не харесват съседите си, и търсеха нови, нещата се поукротиха. Поясните се настаниха на палубите за поясни. Вътрешните — на палубите, поделени между Земята и Марс. Еймъс беше на поясна палуба, но изглежда, бе единственият, който се смесваше с другите.
Затворнически правила, без съмнение.
На шестия ден малка група бандити от горната палуба слезе с асансьора и се разгърна из отделението. С петдесет души на палубата, им отне известно време да обиколят всички. Еймъс се престори на заспал в противоускорителната си койка и ги наблюдаваше с крайчеца на окото си. Схемата бе съвсем проста. Всеки бандит се приближаваше до някой пътник, обясняваше му за застрахователните полици по време на пътуването, а после приемаше кредитен трансфер с евтин терминал. Заплахите се състояха само от намеци. Всички плащаха. Беше глупав рекет, но достатъчно простичък, за да работи.
Един от изнудвачите, който изглеждаше на не повече от четиринайсет, се насочи към тях. Рико посегна да извади терминала си, но Еймъс седна на леглото и му махна с ръка. А на младежа каза:
— Тук всичко е точно. Никой в този ъгъл не плаща.
Онзи се взря безмълвно в него. Еймъс му се усмихна. Не изпитваше особено желание да го обгазят и вържат, но ако се наложи, щеше да го преживее.
— Мъртвец — изръмжа бандитът. Вложи в гласа си цялото мъжество, което можеше да събере, и Еймъс изпита уважение към неговата всеотдайност. Но далеч по-страшни хора от някакъв си мършав поясен пубер се бяха опитвали да го сплашват. Еймъс кимна, сякаш обмисляше заплахата.
— Веднъж се оказах приклещен в ремонтния канал на реактора, когато гръмна една тръба с охладител — каза той.
— Какво? — попита объркано хлапакът. Даже Рико и Джиянгуо го зяпнаха сякаш си е изгубил ума. Еймъс се разшава и карданите на койката изскърцаха, докато се наместваха.
— Разбираш ли, охладителят е адски радиоактивен. Попадне ли във въздух, се изпарява. Не е хубаво да ти изцапа кожата, но можеш да оцелееш. Повечето се отмива. Само че не би искал да го вдишаш. Да ти влязат куп радиоактивни частици в дробовете, откъдето не можеш да ги извадиш. Да, общо взето се разтопяваш отвътре.
Хлапакът се озърна през рамо, търсейки подкрепа срещу този луд дърдорко. Останалите от групата още бяха заети.
— Така че — продължи Еймъс и се приведе напред — трябваше да вляза в ремонтния шлюз, да отворя шкафче за спешни случаи и да сложа кислородна маска, преди да съм вдишал нещо от тази гадост.
— И какво от това. Още си…
— Смисълът на тази малка приказка за несгоди е, че научих някои неща за себе си.
— Тъй ли? — Положението вече бе станало достатъчно странно и хлапакът изглеждаше наистина заинтригуван да разбере.
— Научих, че мога да си задържам дъха близо две минути, докато съм зает с усилна физическа дейност.
— И…
— И трябва да си зададеш въпроса какво мога да ти направя за двете минути, преди упойващият газ да ме повали. Защото се обзалагам, че е много.
Хлапакът не отговори. Рико и Джиянгуо сякаш бяха затаили дъх. Уенди зяпаше Еймъс ококорена и ухилена.
— Проблем ли има? — Един от приятелчетата на младия бандит най-после дойде да провери нещата.
— Да, той…
— Няма проблем — заяви Еймъс. — Просто обяснявах на съдружника ти тук, че този ъгъл на стаята не плаща застраховки.
— Ти ли го казваш?
— Да. Аз го казвам.
Старшият бандит огледа Еймъс, преценяваше го. Бяха горе-долу еднакви на ръст, но Еймъс бе цели двайсет и пет кила по-тежък. Еймъс стана и се поразкърши, за да подчертае разликата.
— С кого движиш? — попита старшият бандит, вземайки го погрешно за конкурент.
— „Росинант“ — отвърна Еймъс.
— Не съм ги чувал.
— О, чувал си ги, но контекстът е всичко, нали?
— Май си сгафил, coyo — рече бандитът.
Еймъс направи широкия поясен жест за свиване на рамене.
— Предполагам, че рано или късно ще разберем.
— Рано или късно — съгласи се мъжът, после побутна младшия си партньор и се отправи към другите от бандата. Когато хванаха асансьора за следващата палуба, оставиха младока. Той се взираше в Еймъс през стаята, без да се опитва да крие, че го наблюдава.
Еймъс въздъхна и извади хавлията си от сака.
— Ще отида да си взема душ.