— Ако си дошъл за Мъртри, в момента той не е на Земята — уведоми го Авасарала. — Твърди, че по време на обратния полет си го пребил почти до смърт във въздушния шлюз на „Росинант“. Да нямаш намерение да довършиш работата?
— Мъртри замахна пръв, така че, строго погледнато, си беше самоотбрана. А ако го исках мъртъв, не мислиш ли, че щеше да е мъртъв? Не е като да съм спрял да го удрям, защото съм се уморил.
— Тогава каква е работата? Ако имаш съобщение за мен от Холдън, просто го изплюй. Ако Холдън праща съобщения на друг, веднага ми кажи на кого и какви.
— Холдън не ме е пращал за нищо — заяви Еймъс. — А бе, не се ли повтарям? Имам чувството, че се повтарям.
— Той… — започна Авасарала, но Еймъс я прекъсна.
— Той е капитанът на кораба, с който пътувам, не е шеф на шибания ми живот. Имам лична работа за вършене и дойдох да я свърша. А сега или ме арестувай за нещо, или ме пусни.
Еймъс не бе осъзнал, че Авасарала се е привела напред в стола си, докато тя не се облегна. Изпусна дълъг дъх, който премина във въздишка.
— Мамка му, май говориш сериозно, а?
— Не съм известен с комичните си изпълнения.
— Добре. Но разбираш моята загриженост.
— Че Холдън може да си е наумил нещо? Ти срещала ли си го? Той през живота си не е правил нищо тайно.
Авасарала се засмя.
— Вярно е. Но щом праща наемния си убиец на Земята, ние…
— Я чакай, какво?
— Щом Холдън…
— Забрави го Холдън. Ти ме нарече негов наемен убиец. Така ли мислите за мен? Убиец на заплата при Холдън?
Авасарала се намръщи.
— А не си ли?
— Ами, всъщност аз съм предимно механик. Но самата мисъл, че ООН държи някъде мое досие, което ме представя като наемния убиец на „Росинант“? Та това е страхотно.
— Като говориш такива неща, трудно ще ме накараш да мисля, че грешим.
— Е — каза Еймъс и сви рамене като землянин, тъй като ръцете му още бяха оковани зад гърба, — значи свършихме тук?
— Общо взето — отвърна Авасарала. — Как бяха другите, когато си тръгна. Добре?
— „Роси“ отнесе голям пердах по време на работата на Ил. Но екипажът е добре. Алекс се опитва да се свърже отново с бившата си жена. Капитанът и Наоми още се плющят кажи-речи редовно. Общо взето, все същото.
— Алекс е на Марс?
— Ами, бившата му е там. Предполагам, че е потеглил нататък, но като го видях за последно, още си беше на Тихо.
— Интересно — отбеляза Авасарала. — Но не онази част за събирането с жена му. Няма начин да се опитваш да го направиш, без да изглеждаш като кретен.
— Е?
— Ами, хубаво — каза Авасарала и погледна към някого извън екрана. Усмихна се и пое димяща чаша от нечия ръка, после отпи дълга глътка и въздъхна с наслада. — Благодаря, че се срещнахте с мен, господин Бъртън.
— За мен беше удоволствие.
— Моля, имайте предвид, че името ми на този етап е доста тясно свързано с „Росинант“, капитан Холдън и екипажа му.
— И? — попита Еймъс с ново свиване на рамене.
— И — продължи Авасарала, като остави димящата чаша и се приведе напред, — ако смяташ да правиш нещо, което по-късно ще ми се наложи да потулвам, ще съм ти благодарна, ако ми се обадиш предварително.
— Разбрано, Криси.
— Ама наистина, престани с това, да ти го начукам — каза тя с усмивка.
Екранът почерня и влезе жената, която го беше спряла на космодрума. Еймъс посочи с брадичка към екрана.
— Мисля, че ме харесва.
На улично ниво Ню Йорк не изглеждаше толкова различен от улиците на Балтимор, където Еймъс бе израсъл. Множество високи сгради, множество автоматизирани превозни средства, множество хора, които се деляха на две ясно различими групи: такива, които трябваше да отидат някъде, и такива, които не трябваше. Работещите бързаха от обществения транспорт към офис сградите и обратно след края на смяната си. Купуваха разни неща от уличните търговци и самият факт, че притежаваха пари, бе знак за положение. Хората на основна се шляеха и разменяха стоки на бартер, живееха от излишъка, създаден от продуктивните членове на обществото, и допринасяха за него където могат с производство под масата, прекалено дребно, за да го забелязва правителството.
Сред тях като призраци, невидими за всички извън техния свят, блуждаеше трета група. Онези, които живееха в пукнатините. Крадци, търсещи лесна плячка. Наркопласьори, мошеници и проститутки от всяка възрастова група и с всевъзможен пол и сексуална ориентация. Хората, към които някога спадаше и Еймъс. Един наркопласьор на ъгъла го видя, че зяпа, и се намръщи срещу него, разбирайки какъв е, без да го познае. Нямаше значение. Еймъс нямаше да остане в града достатъчно дълго, че информацията да стигне до някого, който ще се поинтересува от мястото му в тяхната екосистема.