Някаква склонна към насилие фракция на СВП бе категорично против колонизацията. И сега колонизаторски кораби, натоварени с провизии, изчезваха безследно. Освен това станция Медина — по-рано „Бегемот“, още по-рано „Науву“, и център на всички пръстенови портали — се намираше твърдо под контрола на СВП. Това рисуваше интересна картинка, макар той да не разполагаше с никакво реално доказателство, че е вярна.
В този сценарий корабите са били взети на абордаж от пиратски екипажи на СВП, провизиите — откраднати, а колонистите… изхвърлени в космоса? Ужасна мисъл, ако бе истина, и все пак не най-ужасното нещо, което хората са си причинявали някога един на друг. Обаче оставаха корабите. Те би трябвало да са запазили корабите, а после да са ги накарали да изчезнат. Това означаваше смяна на опознавателните кодове. Фактът, че „Росинант“ вече не бе „Тахи“, доказваше, че СВП са способни на това.
— Сакай — каза Холдън, като включи с брадичка радиото на честотата на частния канал между него и главния инженер. — Ей, тук ли си?
— Проблем ли има? — попита мъжът с тон, който сякаш предизвикваше Холдън да съобщи за проблем. Холдън се бе научил да не се обижда от него. Нетърпението беше естественото състояние на Сакай.
— По-скоро гатанка.
— Мразя гатанки — изсумтя Сакай.
— Да речем, че се опитваш да установиш дали някой е откраднал множество кораби и им е сменил опознавателните кодове. Как ще намериш тези кораби, ако ти се налага?
Инженерът пухтя замислено няколко секунди.
— Не търси липсващите кораби — отговори накрая Сакай. — Търси новите, които се появяват от нищото.
— Да, добре — каза Холдън. — Това е точният отговор. Благодаря.
Той спря до една напукана спойка между вътрешната обшивка и едно от ребрата на кораба и се зае да я поправя с горелката. Лицевото му стъкло потъмня, превръщайки света в огромна чернота само с едно ярко петно синя светлина в нея. Докато работеше, си мислеше как може човек да издири появилите се като по магия нови кораби. Общественият корабен регистър бе добро място, откъдето да започне, но ако се опиташе да свърши работата на ръка, щеше да бъде удавен в потопа от данни. Ако Наоми бе тук, той не се и съмняваше, че би могла да направи на ръчния си терминал програма, която да открие нужната информация за десет минути. За съжаление, самият Холдън не притежаваше нейните програмистки умения, но пък Фред държеше на щат софтуерни инженери и ако…
— Защо? — попита Сакай. Беше минало толкова дълго време, откакто инженерът проговори за последно, че на Холдън му трябваше един момент да си спомни контекста на въпроса.
— Защо какво? Защо искам да знам как да намеря изгубени кораби ли?
— Да.
— Имам една приятелка журналистка, която търси някакви изчезнали кораби. Обещах да ѝ помогна. Просто се мъча да измисля как точно да го направя.
— Стюарт — каза Сакай. Беше наполовина твърдение, наполовина въпрос. — Чух, че била на станцията.
— Да, старата ми дружка Моника. Честно казано, мисля си, че е тръгнала за зелен хайвер, но обещах да ѝ помогна. Пък и имам нужда да правя нещо, за да не се чувствам самотен и да се самосъжалявам.
— Аха — рече Сакай и след дълга пауза добави: — Значи нещата не са станали достатъчно шантави, за да вярваш в зеления хайвер?
На домашната му конзола мигаше сигнал за видеосъобщение. Холдън усърдно се опита да не се надява, че е от Наоми, и въпреки това почувства смазващо разочарование, когато на екрана изникна кръглото лице на Алекс.
— Здрасти, шефе — поздрави пилотът. — Сещаш ли се за оная работа, дето трябваше да се срещна с бившата си жена и да постигнем сълзливо помирение? Ами, оказа се пълен провал. Може би трябваше да го обмисля повечко. Но смятам да се отбия да видя Боби, преди да си тръгна, така че има и нещо хубаво. Как е моето момиче? Нали ще я лъснете и разхубавите за завръщането ми? Ще се обадя пак, когато мога. Камал, край.
Холдън едва не започна отговора си с искане за доклад относно ситуацията с бившата, но тихият гласец на Наоми, който сега живееше в главата му, прошепна: „Не бъди любопитен“, така че вместо това той отвърна: „Благодаря, че се обади. Предай на Боби най-добрите ми пожелания. На «Роси» му трябват още месеци, докато стане готов, така че не бързай“.