Блъсна я и нахълта вътре.
Боби беше до масата, седнала на един от двата стола. Ръцете ѝ бяха зад гърба. Краката ѝ бяха протегнати напред, прекалено дълги за този стол. По устата и отстрани на врата ѝ имаше кръв. Мъж в сив комбинезон бе насочил пистолет към тила ѝ.
Други двама мъже, облечени в същите сиви дрехи, се завъртяха към Алекс. И двамата държаха автоматични пистолети. Четвърти, в пепеляв костюм и яркосиня риза, се обърна към Алекс, а на лицето му се смесваха изненада и раздразнение. Щом го видя, очите му се разшириха.
— Мамка ти! — изпсува мъжът с костюма и ругатнята почти се изгуби сред трясъка на чупещо се дърво. Боби се бе раздвижила по-бързо, отколкото Алекс можеше да проследи — с едно движение на раменете направи на трески стола, към който бе вързана, и сграбчи мъжа зад гърба си за китката. Той изкрещя и с ръката му се случи нещо гадно.
Единият от другите загърмя бясно и трясъците проглушиха ушите на Алекс. Той се втурна с рев напред и се вряза в мъжа с костюма. Двамата политнаха назад. Коляното на онзи се заби в слабините на Алекс и светът избухна в ослепителна болка. Алекс се свлече на колене, като се мъчеше да удържи мъжа за сакото. Пистолетите продължаваха да гърмят и въздухът се изпълни с мирис на изгорял барут.
Мъжът с костюма бръкна в някакъв кобур под мишницата си и Алекс го сграбчи за китката. Имаше чувството, че държи бетон. В ръката на мъжа се появи пистолет. Някой извика и гърмежът на оръжията се смени с див животински рев. Алекс се издърпа напред, а болката в тестисите му намаля до просто смазваща. Захапа здравата китка, впивайки зъби в копринения ръкав, и стискаше, докато резците му се срещнаха. Мъжът с костюма дори не извика, просто стовари другата си ръка в слепоочието му.
Всичко стана малко по-тихо, малко по-далечно. Алекс усети как хватката му върху ръката на мъжа се изплъзва, почувства, че пада назад и тупва тежко върху опашната си кост. Почувства болка, но смътна. Мъжът с костюма вдигна пистолета към него. Дулото изглеждаше огромно като пещера.
„О — помисли си Алекс, — значи така ще умра.“
Главата на мъжа се килна рязко напред и той се свлече. А после пред него застана Боби, стиснала в едната си ръка шесткилограмова гира. По хрома имаше кръв и нещо като коса. Никой вече не стреляше.
— Здрасти — изхъхри Алекс.
— Добре ли си? — попита Боби и приседна до него. Един от стрелците мина със залитане покрай нея, гушнал ръка към тялото си, и изхвръкна през вратата. Тя не го подгони.
— Малко ме боли — призна Алекс, после се претърколи настрани и повърна.
— Всичко е наред — увери го Боби. — Справи се много добре.
— Отдавна не съм участвал в ръкопашен бой. Вероятно щях да се справя по-добре, ако имах малко практика.
— Е, все пак те бяха четирима с пистолети, а ние бяхме двама невъоръжени. При това положение се справихме доста прилично.
Тя издиша дълбоко и главата ѝ клюмна. Алекс се надигна да седне.
— Добре ли си?
— Поех един-два куршума — каза тя. — Наболява ме.
— Мамка му. Ти си ранена?
— Да. След минутка ще отида до конзолата ей там и ще повикам бърза помощ, преди да съм се замаяла от загуба на кръв.
— Аз вече го направих — каза Алекс. — Преди да вляза.
— Добро планиране.
— Не съм сигурен, че планирането има нещо общо — каза Алекс. После добави: — Боби? Остани с мен.
— Тук съм — измънка тя сънливо. — Добре съм.
В далечината Алекс чу усилващия се вой на сирените. Приближаваха се. За един дълъг момент той си помисли, че палубата се тресе, после осъзна, че просто тялото му трепери. Встрани един от стрелците лежеше до стената на стаята. Вратът му бе изкривен под странен ъгъл, а на гърдите му засъхваше кръв. Но не кървеше. Значи бе мъртъв. Мъжът с костюма кашляше и се давеше. Сирените се усилиха. Вече се чуваха и гласове. Някаква жена се идентифицираше като полицай и ги предупреждаваше, че влизат хора.
— Идвах да ти кажа — рече Алекс. — Че ще остана. Ще ти помогна.
— Благодаря.
— Заради оная работа с черния пазар е, нали? — попита Алекс. — Предполагам, че си задавала правилните въпроси.
Боби успя да се усмихне. Като я гледаше сега, той осъзна, че по ризата ѝ има много кръв.
— Не знам — отвърна тя. — Те ме питаха само за теб.
12.
Еймъс
— Искаш ли малко кокаин? — предложи Ерих. — Не е синтетичен. Истински, от растение.
— Не. Но бих пийнал нещо, ако имаш подръка — отвърна Еймъс. Любезностите бяха само ритуал, но ритуалът бе важен. Според личния му опит колкото по-опасни са двама души, толкова по-вежливи и внимателни са в общуването помежду си. Гръмогласните и перчещи се мъже се опитваха да накарат другия да отстъпи. Искаха да избегнат боя. Тихите пресмятаха как да го спечелят.