— Честно казано, той не смята, че има на какво да се опрем.
— Имам предвид относно използването на протомолекулната проба, за да опитаме да се свържем с детектив Милър.
— Мда — изсумтя Холдън, остави чая си на масата и го избута настрани. Първата глътка бе опарила езика му и сега бе изтръпнал. — Споменах го, но само за да му дам да разбере, че има изтичане на информация. Това винаги е било извън плановете като разследващо средство. Никой няма да пусне тази гадост от бутилката в скоро време.
— Тоест ми казваш, че си губя времето тук.
— Не — възрази Холдън. — В никакъв случай. Мисля, че тази работа с изчезналите кораби е истинска. Просто не смятам, че е извънземен заговор. Много по-вероятно е да е свързана с онова радикално крило на СВП. Заел съм се да проверя нещата, ако имаш желание да разнищиш тази история.
Моника завъртя терминала си върху масата, вече загубила търпение заради смяната на темата.
— Аз си създадох име с историята на „Бегемот“. Извънземни, червееви портали и протомолекулен призрак, който разговаря само с най-известния човек в Слънчевата система. Не мисля, че мога да последвам това с материал на тема „Хората още се държат гадно един с друг“. Липсва му размах.
— Всъщност, наистина ли искаш да откриеш онези липсващи кораби? Или просто търсиш нова порция извънземни чудесии, които да те направят още по-известна?
— Това звучи ужасно осъдително от устата на човек, който е успял да се навре във всяка важна новина през последните шест години.
— Ох — изпъшка Холдън, после остави неловкото мълчание да се проточи малко. Моника продължи да върти терминала си, но без да го гледа в очите.
— Извинявай — рече накрая.
— Няма нищо. Виж, в момента преживявам нещо като криза на празното любовно гнезденце и съм малко изнервен. Ето защо търся да се заловя с нещо. Ще открия онези липсващи кораби. Вероятно няма да е извънземен заговор, но така или иначе ще го направя. Искаш ли да ми помогнеш?
— Честно казано, не съм сигурна какво да мисля. Надявах се просто да попитам всезнаещите извънземни. Знаеш ли колко е голям космосът?
— Мислил съм по въпроса — каза Холдън. — Имам план. Говорих с Фред за възможността да е СВП, но тази идея не му харесва, затова я отхвърли моментално. Все пак, това ме наведе на една мисъл. СВП няма току-така да прахоса един куп кораби. Поясните не разсъждават по този начин. Те рециклират всичко.
— Е, и?
— Ами, как откриваш заграбени от пирати кораби? Главен инженер Сакай предложи вместо да търся липсващите, да търся новопоявилите се.
— Сакай е предложил…
— Това е един човек, който работи по ремонта на „Роси“. Но както и да е, идеята ми се стори страхотна, затова наех местен компютърен специалист да напише скрипт за пресяване на бази данни, който да открие всички нови имена на кораби, появили се в регистрите, и да се опита да проследи произхода им.
— Компютърен специалист?
— Програмист на свободна практика. Или както там се нарича тази работа, но вече всеки момент ще започна да получавам поток от данни, който включва всички загадъчно появили се кораби. Сред тях би трябвало да са и нашите седемнайсет изчезнали. Така поне числото ще е по-малко от, сещаш се, всички кораби.
Моника стана и се отдалечи на няколко крачки, без да обели и дума. Холдън подухна чая си и зачака. Когато тя най-сетне се обърна пак към него, на лицето ѝ бе изписано грижливо овладяно неверие.
— Забъркал си в тази работа Фред Джонсън, някакъв инженер тук на Тихо и шибан хакер? Толкова ли си тъп?
Холдън въздъхна и стана.
— За първи път чух за това от теб, така че ще ти окажа любезността да те уведомя накъде върви разследването…
— А сега си тръгваш? — Неверието върху лицето на Моника се усили.
— Ами, странен съм си аз. Не се смятам за длъжен да търпя човек, на когото се опитвам да помогна, да ме нарича тъп.
Моника вдигна ръце в умиротворителен жест, който Холдън подозираше, че не е искрен.
— Извинявай — каза тя, — но ти току-що въвлече нови трима души, единият от които е най-високопоставеният член на СВП, в моето… нашето разследване. Какво, по дяволите, те накара да си помислиш, че това е добра идея?
— Познаваш ме — отвърна Холдън. Не седна обратно, но и не тръгна право към вратата. — Не съм от хората, които крият разни неща. Не мисля, че Фред е лошият, но дори да е, реакцията му на нашите издирвания ще ни разкрие нещо. Секретността е благодатната почва, в която избуяват всякакви конспиративни гадости. Повярвай ми. На хлебарките не им харесва, когато почнеш да ги осветяваш с фенерче.