— Ами ако решат да се отърват от човека с фенерчето?
— Е — рече Холдън с широка усмивка, — това също ще бъде интересно. Няма да са първите опитали се, а аз още съм тук.
На другия ден започнаха да пристигат данните от програмата на Пола. Той нареди на терминала си да ѝ прехвърли остатъка от възнаграждението и се зае да преглежда списъка.
Около Земята и Марс се появяваха много нови кораби, но това можеше да се очаква. Корабостроителниците бълваха нови и преоборудвани съдове с бързината, с която смогваха механиците и инженерите. Всеки с поне малко пари се отправяше към пръстеновите портали и световете отвъд тях, а повечето хора, на които им харесваше да живеят на планети и вече бяха физически приспособени за това, идваха от двата вътрешни свята. Много малка част от тези кораби имаха бели петна в записите си, които програмата на Пола да маркира, но един кратък преглед бе достатъчен на Холдън, за да стигне до извода, че отбелязаните кораби са предимно грешки в документацията, а не пиратство.
Имаше също известен брой подозрителни нови кораби в Пояса. Тези бяха по-интересни. Ако СВП крадеше кораби, то логичното място да ги скрие бе в район, гъмжащ от кораби и други метални тела. Холдън започна да преглежда списъка на Пояса кораб по кораб.
„Гозериан“ се бе появил от нищото в доковете на рафинерията на Палада в точния времеви отрязък. В документите бе записан като прехвърлен по наследство, но не ставаше много ясно кой е умрял и каква е връзката на новия собственик със стария. Холдън предполагаше, че отговорите са съответно „човекът, който го е притежавал по-рано“ и „човекът, който го е убил, за да го присвои“. Документите за прехвърляне на собствеността бяха толкова непълни, та бе почти сигурно, че става дума за пиратство, но „Гозериан“ бе записан като лек миньорски кораб без ъпстейнов двигател. Скален скачач. Документацията на Палада потвърждаваше това, а едно търсене в списъка на седемнайсетте изчезнали не откри кораб, който да съответства на описанието му. Никой нямаше да тръгне по целия този път до границите на Слънчевата система и оттам до някой нов свят без ъпстейнов двигател. Имаше далеч по-удобни места, където да умреш от старост.
Холдън отхвърли „Гозериан“ и мина на следващия. Докато прегледа целия първоначален списък на Пола, беше станало три сутринта по времето на Тихо, а смяната му на „Роси“ започваше в осем, затова той дремна няколко часа и прекара една гадна сутрин, мъчейки се да проследи кабелите на маневрените двигатели с размътен от безсъние ум.
Когато смяната му свърши, можеше да мисли само за кратка вечеря и дълъг сън, но потокът данни от Пола го чакаше с близо петдесет нови кораба. Затова той си взе кутийка спагети на път за вкъщи и прекара остатъка от вечерта в преглеждане на списъка.
„Миши пай“ бе товарен кораб за транспорт на газ и не съвпадаше с никой от липсващите. „Венто“ се бе появил преди времевия период, който го интересуваше, и едно запитване до последния посетен от него порт потвърди, че датите са верни. „Богохулният шегаджия“ бе записан като снабден с ъпстейнов двигател, но една проверка на служебната му история показа, че двигателят му от години е извън строя. Сега някой го използваше като совалка за къси разстояния.
И така, той продължи да преглежда имената. По едно време терминалът му издаде сигнал за пристигнало съобщение. Обаждаше се Еймъс със загадъчното: „Посетих гроба на приятелката си. Всичко мина добре, но имам да свърша още това-онова. Ще се чуем пак“. Холдън преглътна още една хапка от спагетите, които отдавна бяха изстинали и сега приличаха на земни червеи. Зачуди се как е могъл Милър да си вади прехраната с такова нещо. Бе шокиращо да осъзнае каква голяма част от разследването се състои просто от бачкаторство. Преглеждане на безкрайни списъци в търсене на едно-единствено нещо, което не съвпада. Разговори с всеки възможен свидетел, отново и отново. Търкане на паветата, както биха се изразили детективите от нео-ноар филмите на Алекс.
Тъкмо мисълта за Алекс размърда паметта му и той се върна по списъка, докато не намери един кораб, обозначен като „По Кант“. Последното му местоположение бе отбелязано като Унгария 434. Астероид с високо албедо от групата Унгария, която се намираше сравнително близо до орбитата на Марс, но под голям ъгъл спрямо еклиптиката. Марсианският летателен контрол бе уловил сигнал от „По Кант“, а скоро след това го бе загубил. Бяха отбелязали кораба като липсващ.
Но преди тази единствена краткосрочна поява „По Кант“ като че ли не съществуваше в никакви други архиви. Холдън не можа да открие никакво описание на типа на корпуса или двигателя му. Нито пък да издири някаква информация за собственика му. Прехвърли го в списъка кораби, които да прегледа по-късно, но в ума му се въртеше нещо за Марс и вътрешния Пояс, което не му даваше мира.