Астероидната група Унгария не беше най-лошото място да скриеш нещо. Унгария 434 имаше диаметър около двайсет километра. Предостатъчно маса, за да скрие кораби от радара, а високото албедо на групата би объркало резултатите на всеки, който търси кораби с телескоп. Местоположението ѝ също бе интригуващо. Ако радикалите на СВП събираха кораби за пиратски нападения над колонистите, вътрешният Пояс не бе лоша база. А и неотдавна бяха предприели нападение срещу Земята. Неуспехът му не означаваше, че не планират още. Куп крадени кораби, скрити във вътрешния пръстен, бяха тъкмо подходящата първа стъпка за нов опит.
Астероидите Унгария се намираха далеч от сегашната позиция на Тихо, а и Холдън нямаше кораб. Но бяха доста близо до Марс, където бе Алекс. Ако имаше достъп до кораб, не би му отнело много време да отскочи да хвърли едно око. Да види дали „По Кант“ още е там, долепен към астероида, с изключено захранване. Ами ако той съвпадаше с някой от липсващите кораби на Моника? Виж, това би било нещо интересно, с което да отиде при Фред.
Холдън остави терминала си на масата, нагласи го така, че да улавя лицето му, и започна:
— Здрасти, Алекс. Надявам се, че при теб нещата вървят добре и с Боби всичко е наред. Знаеш ли какво, заех се да проверя тази работа с липсващите кораби. И попаднах на нещо подозрително на Унгария 434. Случайно да имаш достъп до кораб? Ако трябва да наемеш някой, чувствай се свободен да изтеглиш сумата от сметката ми. Бих искал да отидеш да провериш дали кораб на име „По Кант“ стои там притаен и изключен. Прилагам към това съобщение характеристиките на опознавателния му код.
Той сложи в един файл цялата налична информация за „По“ и последното му местоположение според архивите на марсианския контрол. Не беше кой знае какво и му се струваше, че малко се изсилва, но пък Алекс щеше хареса полета, а и Холдън бе готов да плати сметката, затова не се чувстваше прекалено гузен, че го моли за услуга.
Беше почти сигурен, че приливът на енергия, обзел го от постигнатия напредък, ще е краткотраен, но му се искаше да сподели успеха си и се чувстваше съвсем буден, затова се обади на Моника. Включи се гласовата ѝ поща. Той ѝ остави съобщение да му се обади, излапа остатъка от студените гнусни спагети и моментално заспа на кушетката.
На следващата сутрин Холдън не бе включен в графика за работа по „Роси“, а Моника не му бе върнала обаждането, затова той я потърси пак. Нямаше отговор. На път за закуска се отби до апартамента ѝ, но тя не беше там. Вярно, че му бе малко сърдита, но Холдън не мислеше, че би зарязала цялата история с липсващите кораби, без да му каже и дума. Той набра друг номер.
— Охрана на Тихо — обади се млад мъжки глас.
— Здравейте, тук е Джим Холдън. Искам да проверя за една гостуваща журналистка, Моника Стюарт. Тя напуснала ли е станцията?
— Секунда само. Не. Според записите още е тук. Апартаментът ѝ е…
— Ами, всъщност, в момента се намирам пред апартамента ѝ и тя не отговаря нито тук, нито на ръчния си терминал.
— Моите данни сочат, че терминалът ѝ не се е свързвал с мрежата на Тихо от вчера сутринта.
— Ха — възкликна Холдън и се намръщи срещу вратата ѝ. Тишината от другата страна бе започнала да му се струва злокобна. „Ами ако решат да се отърват от човека с фенерчето?“ Той не бе единственият, който отговаряше на това описание. — Значи повече от ден не е платила дори за един сандвич. Това не ми харесва.
— Искате ли да пратя екип?
— Да, моля.
Докато пристигне екипът по сигурността и отвори вратата на апартамента на Моника, Холдън вече очакваше най-лошото. Не остана разочарован. Стаите бяха методично претърсени. Дрехите и личните вещи на Моника бяха разпилени по пода. Ръчният терминал, който използваше за интервютата си, бе стъпкан от нечия пета, но екранът все пак затрепка, когато Холдън го докосна. Екипът не намери следи от кръв, което бе кажи-речи единственият положителен признак.
Докато охранителите довършваха събирането на улики, Холдън се обади на Фред.
— Аз съм — каза той веднага щом шефът на СВП отговори. — Имаш по-голям проблем от радикалите на Медина.
— Наистина ли? — попита уморено Фред. — И какъв е той?
— Те са тук, на Тихо.
14.
Наоми