— Имах предвид теб — уточни Алекс. — Малко ми беше трудно да се сетя за името ти.
Боби се изкиска.
— Да, определено ще искат пак да поговорят с теб. Мисля, че версията, която си им дал, е била малко размътена.
— Мислиш ли… че не бива да разговаряме?
— Не сме арестувани — каза Боби. — Единственият от онези другите, който още диша, поискал адвокат още преди да го докарат тук. Сигурна съм, че ако желаят да хвърлят някого в затвора, няма да насочат вниманието си към нас.
— Ти какво им каза? — попита Алекс.
— Истината. Че банда главорези нахълта в апартамента ми, вързаха ме и почнаха да редуват зверски ритници с въпроси защо се срещам с Алекс Камал.
Алекс натисна с палец горната си устна, докато го заболя леко. В усмивката на Боби имаше огромно съчувствие.
— Не разбирам защо — учуди се той. — Аз нямам врагове на Марс. Или поне не знам за такива.
Боби поклати глава и Алекс отново забеляза, че тя е много привлекателна жена. Закашля се и определи наум тази мисъл като „ужасно неуместна при дадените обстоятелства“.
— Аз предполагам — каза Боби, — че въпросът е не толкова кой си, а с кого си свързан.
— Холдън?
— И Фред Джонсън. А може би дори свързват двама ни с Авасарала. Все пак тя пътува известно време на „Росинант“.
— За около минута и половина, и то преди години.
— Помня. Бях там — отбеляза Боби. — Но така или иначе, най-вероятният сценарий, за който се сещам, е, че онези са си помислили, че ти докладвам нещо или пък ти ми докладваш нещо. И което е още по-хубаво, тази мисъл ги е уплашила.
— Не че искам да гледам на харизан кон зъбите, но тази дефиниция на „по-хубаво“ има адски дълги зъби — подхвърли Алекс. — Каза ли им за разследването си?
— Не, не съм готова да направя това.
— Но подозираш, че има някаква връзка.
— О, да, и още как. Ти не мислиш ли?
— Ами, всъщност, надявам се да е така — рече с въздишка Алекс. От другата страна на коридора някой закрещя думи, които не можа да различи. Мина някаква намръщена сестра.
— Е, и какво ще правим по въпроса?
— Единственото, което можем да направим — отвърна Боби. — Ще продължим да ровим.
— Права си. И какво по-точно търсим?
Лицето на Боби живна. Проблемът, заяви тя, са корабите. Марсианският флот има най-новите и най-хубавите кораби в Слънчевата система. Земята има повече кораби, но флотът ѝ остарява, техниката в него е с поколения назад или ако е обновена, са се опитали да натикат скорошни изобретения в стари рамки. И двата флота претърпяха тежки загуби през последните няколко години. Без значение дали намесата на Авасарала бе подстрекателство, или възлагане на мисия, но Боби се бе заела да търси и намереното от нея бе интересно.
Седемте големи кораба от клас „Донагър“ бяха лесни за проследяване, но флотилията от корвети, която носеха, кораби като „Росинант“ — те бяха по-хлъзгави. Боби бе започнала, като се бе върнала назад да прегледа бойните данни от Йо, от извън Пръстена, от инцидента в бавната зона. Всъщност, що се отнасяше до докладите за загуби, такива имаше предостатъчно.
Отначало числата като че ли съвпадаха. Пет-шест кораба загубени тук, още няколко там, опознавателните им кодове — извадени от употреба. Но като се зарови по-надълбоко, тя започна да се натъква на несъответствия.
„Цучи“, корвета, назначена на „Бел еър“, бе бракувана и пратена за скрап след Йо. Година по-късно се бе появила в доклад за действия на малка група край Европа. Снабдителният кораб „Апалала“ бил изтеглен от служба, а седем месеца по-късно взел товар за Ганимед. Пратка медицински материали, загубени при злополука, се появяваха за кратко в товарен график за транспорт до Церера, а после пак изчезваха. Оръжия, загубени в битката около сегашната станция Медина, изникваха в ревизия на базата Хеката — но само веднъж и никога повече.
Някой, реши Боби, бе прегледал архивите и бе подправил старите доклади, фалшифицирайки гибелта на кораби и заличавайки ги от по-късните записи, или поне се бе опитал. Тя бе открила пропуски в документацията, но не и кораб, който е бил успешно заличен. Това означаваше, че тук трябваше да е замесен някой достатъчно високо във флотската йерархия, че да има достъп до файловете.