Една майка можеше да обича дъщеря си повече от всичко на света, както разправяха хората, или да я мрази и в червата си. Или и двете. Сестра и брат можеха да се разбират или да се карат, или просто да се подминават с нещо като неловко безразличие.
А щом истинската кръвна връзка можеше да е всяко от тези неща, може би семейството винаги бе метафора.
Той все още размишляваше върху това, когато стигна до квартирата на Мин. Момчетата ѝ и момичето, което двамата със съпруга ѝ бяха осиновили, бяха у дома и ядяха риба с макарони, всички го поздравиха сякаш го познаваха, сякаш раните му бяха важни за тях, сякаш ги беше грижа. Той поседя малко на масата, пускайки шеги, за да намали ефекта от нахлуването си в техния свят, но това, което му се искаше да направи — и го направи веднага, щом усетът му за етикет позволи, — бе да се извини и да се отправи към отредената му стая за гости.
Чакаше го съобщение от „Роси“. От Холдън. Бе странно смущаващо да види пак познатите сини очи и рошава кафява коса. Алекс имаше чувството, че част от него вече пътува обратно към „Росинант“, и бе малко изненадан, че не се намира вече там.
— Здрасти, Алекс. Надявам се, че при теб нещата вървят добре и с Боби всичко е наред.
— Да — каза Алекс на записа. — Странно, че питаш.
— Знаеш ли какво, заех се да проверя тази работа с липсващите кораби. И попаднах на нещо подозрително на Унгария 434. Случайно да имаш достъп до кораб? Ако трябва да наемеш някой, чувствай се свободен да изтеглиш сумата от сметката ми. Бих искал да отидеш да провериш дали кораб на име „По Кант“ стои там притаен и изключен. Прилагам към това съобщение характеристиките на опознавателния му код.
Алекс спря записа на пауза, усещайки гъдел по тила си. Липсващите кораби се превръщаха в главен мотив на деня му и това го правеше неспокоен. Той изслуша остатъка от съобщението на Холдън, като се търкаше по брадичката. В него имаше доста по-малко, отколкото му се искаше да знае. Данните за „По Кант“ не го идентифицираха като марсиански съд, нито пък като нещо друго конкретно. Алекс приготви терминала си за запис, видя се как изглежда на екрана, среса с пръсти косата си и го пусна да записва.
— Здрасти, капитане. Получих съобщението ти за „По Кант“. Чудех се дали не можеш да ми дадеш малко повече информация. В момента и аз самият съм забъркан в нещо малко странно.
Разказа за случилото се с него и Боби с лековат тон, който наистина отговаряше на чувствата му. Не искаше да плаши Холдън, след като капитанът не можеше да направи нищо, за да защити него или Боби. Добави само, че нападателите, изглежда, се уплашили от появата му на сцената, и пропусна подробностите за разследванията на Боби и Авасарала. Може би бе параноя, но му се струваше, че да прати тази информация без един-два допълнителни криптиращи слоя е все едно сам да си търси белята. Все пак попита какви други кораби се предполага да са изчезнали и как може да са свързани с Марс, преди да спре записа.
Може би онова, което проверяваше Холдън, бе просто съвпадение. Може би между „По Кант“ и липсващите марсиански бойни кораби нямаше никаква връзка. Но Алекс не би заложил на това.
Той провери дали има нещо от Еймъс или Наоми и остана леко разочарован, че нямаше. Записа кратки съобщения до двамата и ги прати.
От дневната се чуваха високите гласове на децата, които водеха три разговора едновременно и всяко се мъчеше да надвика другите. Алекс не им обърна внимание, влезе в местната директория и потърси някои стари имена. Хора, за които се сещаше от военната си служба. Имаше десетки такива. Мариан Костлоу. Хану Метцингер. Аарон Ху. Провери за тях в директорията стари приятели, познати и врагове, търсейки кой още е на Марс, още е във флота и още може да го помни достатъчно добре, за да излязат на бира и да поприказват.
До края на вечерта бе намерил трима и им прати съобщения, а после поиска връзка с Боби. След няколко секунди тя се появи на екрана му. Където и да се намираше, не беше в болницата. Носеше риза със зелена яка вместо синия болничен халат, а косата ѝ бе измита и сплетена.
— Алекс — започна тя. — Извинявай за брат ми. Намеренията му са добри, но си пада малко досадник.
— Всеки има роднини — махна с ръка той. — В неговата квартира ли си, или в твоята?
— Нито едното, нито другото — отвърна тя. — Трябва да наема чистачи да измият кръвта от пода ми и правя сериозна проверка на сигурността, за да разбера как са влезли.
— Аха. Няма да се чувстваш в безопасност, преди да си приключила с това — съгласи се Алекс.
— Точно така. И ако има ново нападение, със сигурност няма да отседна на място, където Бен и жена му могат да попаднат под кръстосания огън. Наех си хотелска стая. Те имат собствена охрана, а аз мога да си платя за допълнителен надзор.