— „Роси“ не е СВП.
Веждите на Дуарте се повдигнаха на милиметър.
— Нима?
— Ние сме по-скоро независими предприемачи. Приемали сме задачи от СВП, но част от сметките ни са плащани от Земята. А също и от частни компании, ако работата ни приляга.
— Приемам забележката. Но така или иначе, за мен е чест. Какво мога да направя за вас, господин Камал?
— Първо, наричайте ме Алекс. Не съм тук официално. Искам да кажа, в отпуск съм. Върнах се да пообиколя старите местенца и попаднах на стара приятелка, която имаше нужда от помощ, и едното доведе до друго.
— Което ви доведе при мен — каза Дуарте. Усмивката му бе внезапна и топла. — Ще приема, че ми е излязъл късметът. Та от какво се интересува приятелката ви?
— Липсващи кораби.
Дуарте замръзна, все още усмихнат. За миг човекът сякаш се бе превърнал в статуя. Когато се раздвижи пак, той се облегна назад с едва преувеличена небрежност, от която Алекс го засърбяха ушите.
— Не ми е известно за никакви липсващи кораби. Трябва ли да знам нещо по въпроса?
Алекс отпусна ръце на коленете си.
— Моята приятелка е пехотинка. Е, вече бивша. Правеше малко проучване на черния пазар.
— Значи журналистка.
— Марсианска патриотка — поправи го Алекс. — Тя не се опитва да разбуни нищо, нито пък аз. Но откри някои неща, които я ядосаха.
— Какви например?
Алекс вдигна пръст.
— Ще стигна дотам след минутка. Работата е там, че тя не е от флота. Няма приятели и контакти сред нашите. Затова ме помоли да разпитам и когато го направих…
— Главен старшина Белтран ви прати при мен — довърши Дуарте. — Разбирам.
— Сбъркал ли е?
В продължение на един дълъг момент Дуарте мълчеше, а очите му бяха мътни и зареяни в нищото. Алекс се разшава на мястото си. Тези разговори не бяха част от обичайните му задължения и той не можеше да прецени дали се справя добре, или зле. Дуарте въздъхна.
— Не. Не е.
— Вие… вие също забелязвате някакви неща. Нали?
Дуарте стана и отиде до вратата. Не я докосна, но я огледа. Кимна едва-едва.
— Това не е от нещата, за които говорим. Аз не нарушавам командната верига.
— Уважавам това — увери го Алекс. — Не искам от вас да сте нелоялен към някого. Само че разполагам с някаква информация, а може би вие също. Ще ви кажа онова, което смятам, че мога да споделя, и вие ще ми отговорите със същото. Може би ще успеем да си помогнем взаимно.
— В момента тече разследване.
— Всичко, което ви съобщя, нямам нищо против да го предадете нататък — заяви Алекс. — И може би ще е по-добре, ако същото важи и за вас.
Дуарте се замисли, стиснал устни.
— Добре. С какво разполагате?
— Пропуски в инвентарните списъци. Неща, които уж са били загубени или унищожени, се появяват пак по-късно. Оръжия. Медицински материали.
— Кораби?
— Да — потвърди Алекс. — И кораби.
— Дайте ми име.
— „Апалала“.
Дуарте сякаш се смали още повече. Отиде до бюрото си и се отпусна на стола зад него, но когато заговори, в тона му имаше облекчение, което наведе Алекс на мисълта, че е издържал някаква проверка. Сякаш фалшивата сърдечност, с която бе започнала срещата, се бе смъкнала като маска.
— Този аз също го проверявах — каза Дуарте.
— И какво открихте?
— Не знам. Не точно. Не ни достига персонал. Сигурно знаете?
— Хората заминават към новите планети.
— Инвентаризацията върви бавно. Мисля, че по-голяма част от нея, отколкото някой иска да признае, просто се изфабрикува. Опитвал съм се да убедя адмирала, че това е проблем, но тя или не разбира, или…
— Или?
Дуарте не довърши мисълта си.
— Освен това има някаква схема от нападения. Може да са политически или просто кражба и пиратство. Чухте ли за атаката на Калисто?
— Да, чух.
— Попаднали ли сте на нещо конкретно за нея?
— Не.
Дуарте стисна разочаровано челюсти.
— Нещо в нея ме тревожи, но не мога да определя какво. Разчетът на времето е бил прецизен. Атаката е била добре координирана. И за какво? За да оплячкосат една корабостроителница?
— Какво са взели?
Погледът на Дуарте се впи в Алекс. Усмивката му бе тъжна.
— Не знам. Никой не знае. И мисля, че никога няма да се разбере, защото не мога да установя дори какво е имало там. Толкова зле са нещата.
Алекс се намръщи.
— Казвате ми, че Марсианският флот не знае къде са собствените му кораби?
— Казвам ви, че следенето на припаси, кораби и материали е почти рухнало. Не знаем какво липсва, защото не знаем какво е имало. И ви казвам, че ръководството толкова се е съсредоточило върху стремежа си да не загуби престиж пред Земята и СВП, че го омаловажава.